Как да отида там Къде да отседна Какво да видя Къде да хапна
 
Монумент Пресвета Богородица, Хасково
Най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка. Монументът е открит през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България.Автори на статуята са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Изработена е от полимер-бетон и тежи 120 тона. Общата височина на монумента е 32,8 м, а притегателното му излъчване се допълва от изградения вътре в основата му параклис Рождество Богородично. От хълма Ямача, на който се извисява статуята, се разкрива запленяваща панорама на целия град.Идеята за построяването на Монумент Пресвета Богородица е на кмета на Хасково Георги Иванов и се осъществява изцяло с дарения от хасковската общественост. Символът не е избран случайно – Божията Майка винаги се е считала за покровителка на града. В хилядолетната му история Рождество Богородично се е почитал като един от най-големите празници, а с решение на Общинския съвет 8 септември става и Ден на Хасково.
Александровската гробница, община Хасково
Александровската гробница датира от IV в. пр. Хр. и е един от най-ярките паметници на тракийската култура. Открита е през 2000 г. от прочутия археолог Георги Китов (1943-2008 г.). Внушителните ѝ размери я нареждат сред най-монументалните гробници по българските земи. Изключително добре запазените стенописи обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло. През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отвори врати Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи". За построяването му народът на Япония дари близо 3 милиона долара. Огромният комплекс бе открит лично от японския принц Акишино и президента на България Георги Първанов. Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500-4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.От 2011 г. Александровската гробница е част от Стоте национални туристически обекта на България.Ирко Петров - археолог
Църквата Успение на Пресвета Богородица в с. Узунджово, община Хасково
"Успение на Пресвета Богородица" е най-голямата селска църква в България. Тя по удивителен начин съчетава в себе си елементи от християнството и исляма. Построена като християнски храм, през 1593 г. е била унищожена от Османската империя. На нейно място е издигната джамия – част от огромен, приличащ според летописците на крепост керван сарай, чийто централен вход е запазен и до днес. В началото на 20 в. Турция връща имота на България и тогава започва преустройството на джамията в църква. През 2007 г. храмът е възстановен основно от Община Хасково. При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани. Обновени са всички икони и стенописи. Тревненският майстор уста Дарин Божков резбова нов иконостас, който с размерите си се нарежда сред трите най-внушителни в страната. На прозорците са поставени изящни витражи, изобразяващи сцени от живота на Божията майка. През миналия век, църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Узунджово е обявена за паметник на културата. Прочетете повече тук
Иконостасът в църквата Успение на Пресвета Богородица в с. Узунджово, Хасковско
    Из доклад на уста Дарин Божков (автор на иконостаса)  “…в иконостаса на църквата “Успение на Пресвета Богородица” в с. Узунджово има нещо, което го прави различен и това е цялостното решение на композицията от централния вертикален ред. Глаголицата за първи път намира място в иконостаса, като символ и като слово. В знаците на глаголицата са заключени символите на всичко живо под слънцето. След АЗЪТ – символ на Вярата и БУКИ – символ на Бог, следват знаци за земя, въздух, вода, огън, трева, семе, плодни дръвчета, риби, диви зверове; този, който говори и този, който привежда в движение. Кивотът е приел частица от всичко живо, за да го съхрани заедно с формулата на живота. Двойните орнаментални спирали ни напомнят, че за посветените ДНК е позната структура от хилядолетия  (през 1954 г. тя само е преоткрита от американски учени). Азбуката, създадена от българите да пренесе в нови земи Божието слово, е представена в иконостаса като глаголичната клетва: “Аз буки веди глаголи добро ест живете дзело земли иже како люди мъйслите наш он покой ръци слово твръдо” (Помни буквите научи се да говориш добре е да стъпваш здраво на земята защото както вие хората вярно мислите Той е нашата опора изговаряй словото с твърдост).Без да е нарочно търсена, символиката на иконостаса естествено се влива в шестващата идея за Второ българско възраждане, показвайки и съхранявайки изконни български ценности…”  уста Дарин Божков 24.04.2009 г. гр.Трявна                  Прочетете повече             
Камбанарията в Хасково
През лето Господне 2010-то, до Монумент Пресвета Богородица в Хасково бе издигната Камбанария. В годините на бездуховност и безверие, хасковлии за пореден път дадоха воля на своя – позволете ни да кажем – възрожденски съзидателен порив! Близо половин милион лева бяха необходими за изграждането на този светъл християнски паментик и, забележете – всички тези средства бяха събрани за по-малко от година изцяло от дарения!  Със своята височина от почти тридесет метра, Камбанарията до Монумент Пресвета Богородица в Хасково е една от най-високите на Балканския полуостров. На върха ѝ са поставени осем камбани с различна големина като общото им тегло е малко над един тон.Камбанарията е отворена за посещения всеки ден, а благодарение на запленяващата гледка, която се открива от върха ѝ, тя бързо се превърна в любимо място както за хасковлии, така и за гостите на града.  ...И сега, всеки ден по пладне, камбанен звън оглася Хасково, сякаш напомняйки за ролята на града като една своеобразна порта на християнството в Европа.
Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” – община Хасково
 През 2009 г. в непосредствена близост до Александровската гробница отвори врати Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи”. За построяването му народът на Япония дари близо 3 милиона долара. Огромният комплекс бе открит лично от японския принц Акишино и президента на България Георги Първанов.Акцент в експозиционната зала на музейния център е точното копие на оригинала на Александровската гробница. Чрез репликата се дава възможност на посетителите да се запознаят с един наистина уникален паметник на античното изкуство в Тракия. В най-малки детайли са пресъздадени фреските, изобразени от ръката на тракийския художник. Те пресъздават бойни и ловни сцени както и моменти от прословутите пиршества на тракийската аристокрация.Богатата експозиция показва още и множество артефакти от тракийския период в региона на град Хасково като голяма част от тях могат да бъдат видени в стенописите на Александровската гробница – въоръжение, накити, съдове... Сред най-ярките експонати в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 - 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” е един от най-модерните, отлично оборудвани и представителни в страната, а от 2011 г. е и част от Стоте национални туристически обекта на България.Работно време: всеки ден без понеделник.
Перперикон (Перперек)
Скалният град е най-известния археологически обект в България напоследък. Според археологическите проучвания, първите следи от живот на Перперикон (Перперек) са от преди 6 хиляди години през каменно-медната епоха. Вече в къснобронзовата и ранножелязната епоха, древният град се превръща във внушителен култов център. Още старогръцкият историк Херодот разказва за прочуто светилище и прорицалище на тракийския бог Дионис-Загрей, намиращо се в Източните Родопи – изсечено в скалите, с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. Римският автор Светоний добавя, че на Перперикон (Перперек) Александър Велики узнал, че ще бъде господар на света. В Източните Родопи и Перперикон (Перперек) са оставили следи много култури и религии. Въпреки различията, всички те почитат един ден в годината – този на лятното слънцестоене. Пазител на хилядолетната традиция днес е фестивалът "Перперикон", който се провежда ежегодно в навечерието на 22 юни, съхранявайки нашия път от обгърнатото с тайни минало към загадъчното бъдеще... 
Кирковото училище, Хасково
Кирковото училище е прекрасен образец на възрожденската архитектура в град Хасково и паметник на културата в национален мащаб. Сградата впечатлява с изключително богатата си стенописна и пластична украса. Четириколният портик и стълбищният парапет придават особена тържественост и доказват естетическата класа на архитектурата в периода на Възраждането. Естествено продължение на Кирковото училище е изключително красивата градина отпред. Тя очарова със зелените си асми, дълбокия кладенец, изящно оформените чемшири и многобройните цветя. След като дълго време е посещавано от ученици, през 1952 година Кирковото училище става седалище на Окръжния исторически музей, а до 1993 година приютява експозиция за живота и делото на родения в Хасково световно известен учен проф. д-р Асен Златаров. Към момента в Кирковото училище е уредена експозицията “Хасковски будители”, в която са показани материали за най - изявените личности с принос в духовното развитие на града от Възраждането до наши дни. 
Къщата на Бояджи Оглу, Хасково
Разкош, неповторим стил и възрожденски дух - тези думи характеризират може би най-добре къщата на хасковския чорбаджия Бояджи Оглу. Тя  блести с красивите си декоративни и пейзажни сюжети, обединили архитектура, изобразително изкуство и въобръжение. Двуетажна, с Г-образна форма, къщата е строена в средата на 19 в. Забележителна черта на вътрешното оформление са различните, решени по индивидуална схема, резбовани дървени тавани. Посредством тях майсторът постига своеобразно извисяване на пространството в помещенията и придава въздушност. Впечатляващият салон осигурява функционална връзка с останалите стаи, превръщайки се в едно от най-представителните помещения. Акценти в цялостната стенописна украса на интериора са богато изрисуваните с цветни мотиви декоративни ниши или така наречените алафранги. Крайният резултат е една симфония от багри, очарование и финес... Днес къщата на Бояджи Оглу е приютила един от най-изисканите ресторанти в Хасково - ресторант Алафрангите. 
Къщата на чорбаджи Димитрак, Хасково
Къщата на чорбаджи Димитрак е една от най-старите в Хасково. Строена през първите десетилетия на 19 в., тя смело показва повишените естетически изисквания и стремежи на замогналите се хасковски занаятчии и търговци. Впечатлява с майсторския си строеж, изящните художествени дърворезби и оригинални елементи. Чорбаджийската къща е интересна със своята асиметричност и Г-образното разпределение на стаите. От значителното по размери подчардачно пространство са достъпни три помещения - голяма долна жилищна стая, кухня с огнище и долапи. Гостната стая, с изкусно резбован таван от два цвята дърво, с алафранга, фланкирана от долапи, разкрива един от най-красивите и добре запазени стари интериори в Хасково. Подобно оформление има и една от по-малките стаички. Таванът на салона също е дървен, с апликирани ленти, образуващи ромбове. Прозорците са украсени с прекрасна дърворезба - единствена по рода си в целия град. Днес в къщата на чорбаджи Димитрак се помещава Детската градина по изкуствата в Хасково. 
Паскалевата къща, Хасково
Безспорно къщата на чорбаджи Паскал е един истински архитектурен шедьовър. Тя е обявена за паметник на културата от национално значение. В нея можем да проследим преходът от традиционния селски към градския и европейски бит на местното население след Освобождението.  Паскалевата къща е двуетажна, асиметрична, с великолепно функционално разпределение. Лекота и аристократичност придава полукръглият еркер, уют и топлина създават прекрасно резбованите тавани, врати и долапи, а декоративните ниши или т.нар. "алафранги" – допълват интериора и му придават една самобитна изисканост. Етнографската експозиция в къщата разкрива съкровища от бита на хасковлии по онова време. Първият етаж запознава с ежедневния бит на хасковското семейство, а вторият впечатлява със своята представителност и простор. Странно е усещането в Паскалевата къща – смесица от любопитство, естетическа наслада, сигурност, изненада – дървените миндери в гостната съжителстват с мебели от Виена, наред със сребърните европейски прибори виждаме и руски самовар... и всичко това сякаш се обединява от типичните хасковски килими и черги, с удивителните си ивици в пъстроцветни багри и композиция, в която хасковлийката е втъкала тънкия си усет към красивото и естетичното. 
Църква Успение на Пресвета Богородица, Хасково
Успение Богородично е най-старата и респектираща църква в града. Много вяра, усилия и смелост дават от себе си хасковлии - обединени и борбени, за да получат разрешение за построяване на своя храм в годините на Османско владичество. Освещаването се е състояло при изключително тържествена обстановка на 15 август 1837 г. - Успение на Пресвета Богородица, един от най-големите християнски празници. Храмът бил построен на мястото на древен параклис, в обширен двор с издигнат над 4 метра каменен зид, за да се опази Божият дом от поругания. По неизвестни причини църквата е ориентирана почти напълно на югоизток-северозапад. В стилно отношение Успение Богородично представлява корабна базилика с двускатен покрив без кубета. Вътрешно тя има три олтарни апсиди. Иконостасът е дело на Дебърската школа и е с богата дърворезба. От стенописите най - забележителен е образът на „благославящия Бог”. Той е изрисуван в средата на свода в огромни размери и оставя впечатлението на „Вседържател” (пантократор), което навярно е било и основната идея на зографа, вложена в този образ, поставен сякаш в небесата. 
Църква Св. Архангели Михаил и Гавраил, Хасково
Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил” е построена през 1861 г. от гърчеещи се българи. Тя е втората по ред в града и е известна като гръцката църква или църквата на богатите. Представлява трикорабна базилика с голяма, сравнително ниска полукръгла абсида и широк П-образен нартекс. Много от иконите на храма имат ктиторски надписи на гръцки език, посочена е и година на създаване. Сред тях изпъкват „Събор Архангелски“ – патронната икона от 1866 г., „Св. Йоан Кръстител“ от 1872 г., „Въведение Богородично“, „Рождество Христово“. Богатите дърворезби на иконостаса, архиерейския трон и на малкия иконостас (проскинитарий) са дело на известния майстор Яне Спиров. Стенописите в „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ са прекрасни, особено на свода на църквата. Със сигурност можем да кажем, че са дело на художник с богат опит. Много добре е обмислено композиционното разпределение на фигурите в сцените от сводовете и патронния цикъл. Малцина знаят че през 1877-1878 г., по време на Руско-турската освободителна война, пред храма се е издигала най-голямата от седемте бесилки в Хасково. През 1972 г. църквата е обявена за паметник на културата. Куполът на камбанарията на църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ грейна в позлата през 2003 г.
Църква Свети Димитър, Хасково
На 14 юли 1896 година се полагат основите на църквата „Свети Димитър” в Хасково. Строежът продължава две години и през есента на 1898, на Кръстовден (14 септември), храмът е осветен от Пловдивския митрополит Натанаил.Храмът „Свети Димитър” е граден с ломен камък и вар. Покривът е двускатен. Първоначално е имало и кубе, но през 1956 година – поради остаряване и невъзможност да бъде поправено – е срутено. Всички прозорци и врати в църквата завършват с арки. Иконостасът в най-високата си част над дверите е висок 6,32 м, а дължината му е цялата ширина на храма – 10 м.Всяка неделя от 10.30 ч. в църквата „Свети Димитър” се провежда и единственото неделно училище в Хасково. Целта на божиите служители е да възпитат у децата ценностите на православната вяра.…Светото писание – Евангелие от Йоана, глава 8:31. Иисус казваше на тези юдеи, които Му бяха повярвали: ако вие следвате учението Ми, тогава ще бъдете истински Мои ученици,32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
Храм Свети Харалампий – кв. Болярово, Хасково
Храмът "Свети Харалампий" е издигнат през 1922 и осветен през 1926 г. по инициатива на тогавашния финансов министър Петър Янев (1886-1925): „…израстнал в Болярово, в неволя и непосилен труд, скромен, амбициозен, изключително умен и ерудиран, министър на правосъдието във втория и министър на финансите в третия самостоятелен земеделски кабинет. Любовта към родния край оставя завинаги неговото име върху проекта и построяването на православния храм „Свети Харалампий”. Вечна признателност и дълбок поклон…” (из надпис на паметна плоча до входа да църквата).Свети свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия (днешна Гърция), смел проповедник на вярата. Изправен пред съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. По времето на римския император Луций Септимий Север (146-211 г.), на 113 годишна възраст, свети Харалампий бил осъден на посичане. Издъхнал преди мечът да го докосне…Българската православна църква почита свети Харалампий на десети февруари. Според поверието, светецът-лечител държи всички болести. Празнуват и пчеларите, за здраве се раздават питки с мед.
Паметникът на Капитан Петко Войвода, Хасково
Петко Киряков Калоянов е една от най-ярките личности в историята на национално-освободителното движение в Тракия, най-големият тракийски бунтовник, революционер и войвода, за когото народът е съхранил незаличими спомени и възпял песни и легенди. На името на бележития българин е именуван връх Петко Войвода на остров Ливингстън, Антарктида. В много български градове и села има улици, носещи името на героя. Оценявайки заслугите и приноса му за Национално-освободителното движение в Одринска Тракия, признателните тракийци с активното дарителство на хиляди българи-патриоти са изградили безброй паметни знаци за Капитан Петко Войвода – паметници в цял ръст, бюст-паметници, барелефи, паметни плочи. Сред най-величествените е паметникът в град Хасково, където Капитан Петко Войвода пристига през март 1879 г., за да подготви населението за очакваното нападение на кърджалиите. Когато разпуска отряда си, героят е изпратен с възторг и благодарност от хасковлии.
Паметникът на Димитър Иванов - Лицо, Хасково
Димитър Иванов-Лицо (1888-1953) е ярък представител на следосвобожденското поколение творци и интелектуалци, дали силен тласък на националната ни култура. Лицо е първият хасковски художник след Освобождението, роден, живял и творил изцяло в родния си град Хасково. В неговите акварелни пейзажи, изпълнени в изключително трудната техника „а ла прима”, критиката открива творец с голям талант и вдъхновение. Когато избухнала Първата световна война той е мобилизиран като военен художник. Именно на фронта настъпва неговото творческо съзряване. Тук се раждат творби като „Бабуна планина”, „Плетвар”, „Момиче от Пелистер” и др. Нямал възможност да получи академично образование, Лицо се усъвършенства сам, постигайки завидни резултати в творбите си. Димитър Иванoв е творец, с когото би се гордял всеки град. За всичко това говорят и 22-те изложби, подредени от автора в различни градове, разкриващи богатата душевност, големия талант и естетически усет на художника. През 2008 г., по повод 120-годишнината от рождението на Димитър Иванов – Лицо, в центъра на Хасково е открит негов паметник, интегриран в градска среда, с естествени размери и цялостен вид. Статуята се намира пред къщата на твореца.
Галерия Форум, Хасково
Галерия „Форум” е създадена от Община Хасково и функционира като галерия за съвременно изобразително изкуство от 05.09.2007 г. Намира се в идеалния център на града, до театъра и има 130 м² изложбена площ, разположени на два етажа. Фасадата е антична, с триъгълен фронтон, йонийски колони и хармонира с тази на театъра. В приземния етаж се намира офисът на дружеството на хасковските художници и постоянен базар на техни произведения. На партерния етаж се организират самостоятелни и общи изложби на художници от града, страната и чужбина. Тук са излагани творби на автори като Вежди Рашидов, Жорж Папазов, Светлин Русев, както и творби на художници, свързани с града. Изложбите в галерия „Форум” се сменят през около 20 дни, като кулминационните точки са около литературните дни „Южна пролет”, Денят на Хасково - 8 септември и годишната обща Коледна изложба на дружеството на хасковските художници. Директор на галерията е художникът Владимир Запрянов, а уредник - Мария Делчева.http://www.gallery-forum.eu/
Художествена галерия – Хасково
Художествена галерия - Хасково е основана през 1962 година. Първоначално тя се помещава в бившето кино "Септември", а фондът и се състои от около 550 творби, предимно на местните художници Димитър Иванов - Лицо, Петър Толчев и др. През 1998 г. галерията се премества в ново – реставрираните сгради, паметници на културата от началото на миналия век, на ул."Епископ Софроний" №1, където се намира и до днес. В момента фондът разполага с 1500 творби, живопис, графика и скулптура на художници от различни поколения. Творбите на най-известните от тях са подредени в постоянна експозиция, отворена ежедневно за посещения от гражданите и гостите на града. Чрез своята разнообразна дейност, Художествената галерия - Хасково се стреми да популяризира най-добрите образци на изобразителното изкуство.
Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно”
През 50-те и 60-те години на миналия век човечеството бележи огромни успехи в овладяването на космоса. Поради интереса към астрономията в Димитровград се заражда идеята в новостроящия се парк „Н.Й.Вапцаров” да се построи и планетариум, а началото е поставено през месец май 1959 г. На площ от 8 декара са построени две сгради – тази на планетариума и на картинна галерия. Пред централната сграда е поставен паметник на италианския философ Джордано Бруно, чието име ще носи целият комплекс. Трудът по изграждане на планетариума е доброволен, а финансовата помощ идва от Химическия комбинат – Димитровград. През пролетта на 1962 г. монтажът на телескоп система „Нютън” с диаметър е завършен и на 24 май е тържественото откриване. Любителският планетариум е първият в България, а астрономическата обсерватория – втора в страната.В периода от 1962-1972 г. с този планетариум са се провеждали сеансите в звездната зала. През 1972 г. е демонтиран стария планетариум на архитект Миланов и на негово място е поставен малък “Цайс”- планетариум. Той показва приблизително около 5000 звезди до 6 звездна величина, Слънцето, Луната, планетите и денонощното въртене на небесната сфера.В момента астрономическата обсерватория към НАОП „Джордано Бруно“ разполага с наблюдателен павилион с подвижен покрив, където са поставени два телескопа.В обсерваторията се намират двата учебни кабинета, където се провеждат занятията на кръжочниците. Библиотека на обсерваторията разполага с над 3000 тома. Всяка сряда при ясно време се провеждат наблюдения за граждани.Кръжоците в НАОП „Джордано Бруно“ са извънкласна учебна подготовка по астрономия. Те за безплатни за всички ученици от 1 до 12 клас.
Регионален исторически музей - Хасково
Регионалният исторически музей в Хасково съхранява над 120 000 хиляди движими паметници на културно-историческото наследство, много от които имат изключитена стойност. Уникални колекции от праисторически, антични и средновековни материали от керамика, камък, желязо и стъкло оформят част от богатия фонд на музея. Сред най-интересните експонати са две от рядко срещаните в България чаши „Троянски тип”, датирани от I в. пр. Хр., едната от които е и символ на музея. Тук може да бъде видяна и изключително ценна колекция от антични и средновековни монети, наброяващи повече от 22 000 броя. През годините регионалният исторически музей осъществява събирателска, проучвателска и методическа дейност на територията на 11 общини от днешната Хасковска област. Реставрирал е над 30 паметника на културата. Музеят притежава една от най-добрите етнографски сбирки. Фондовете на отдела разполагат с близо 15 000 единици. Тук се съхраняват колекции от медни съдове, народно облекло, тъкани, накити, земеделски и занаятчийски инвентар, предмети на народното изкуство, обреден реквизит и много други.
Етнографски музей, село Лозен, област Хасково
Етнографският музей към Народно читалище „Просвета” в с. Лозен е уреден в дюкяна на дядо Слави, строен в началото на ХХ век. Сградата се намира в централната част на селото /на стария площад/. Музеят е на един етаж, а експонатите са разположени в една голяма зала и една стая. Етнографската експозиция разполага с около 250 експоната, свързани с бита и културата на населението на с. Лозен. В нея са включени хоризонтален тъкачен стан, рудан /чекрък/, ръчен дарак, синия /софра/, люлка за бебе, вайница /проходилка/, уреди за месене на хляб, селскостопански инвентар, женски и мъжки носии от средата на 19 началото на 20 век, тъкани /килими, черги, месали, хасъри /рогозки/, престилки, възглавници, торби/, плетени чорапи, златни и сребърни украшения от средата на 19 век /гердани, поваси /колани/, обеци, монети и др./ и др. експонати. В музея се организира демонстрации на тъкане. Всеки гост може да седне на стана и да тъче, преде, да магани памук и др. При групово посещение музея организира предстваянето на обичая „Ирминден”. Днес този обичай е запазен и може да се види единствено в Лозен.
Тракийски скални гробници около с. Пчелари, област Хасково
Околностите на с. Пчелари са осеяни с паметници на културата от Античността и Средновековието. Такива саизсечените в ерозирали скали гробници в местностите „Хамбар кая”, „Ак кая”, „Кара ин”, „Мал казан”, „Ходжас”... В местността „Хамбар кая” личат следи от 6 гробници, вкопани вертикално в горната част на масива и покрити с големи каменни плочи.В местностите „Ак кая” и „Кара ин” са запазени две гробници‚ изсечени в отвесните скали, като едната е особено впечатляваща. Тя се намира в местността „Кара ин” и е най–живописната от всички. Изсечена е в отвесната скала на 2,5 км югоизточно от селото. Планът на гробницата е трапецовиден. Същата форма има и входът, ориентиран на югоизток. В резултат на изветряването на скалите непосредствено над входа се е образувал интересен скален навес, който й придава вид на долмен.Всички гробници в околностите на с. Пчелари датират от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр.) и са обявени за паметници на културата.Ирко Петров - археолог
Тракийски култов комплекс, с. Долно Черковище, област Хасково
В местността Кован кая, близо до с. Долно Черковище‚ се намира един от най - големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница. Археолозите от Регионален исторически музей - Хасково смятат, че култово - погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища, крепости, некрополи и светилища‚ намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда). На около 500 м северозападно от Долно Черковище, в южната отвесна стена на доминиращата над околността скала‚ са изсечени още 6 култови ниши. На върха на масива е изсечена гробница, а в непосредствена близост са открити и следи от голямо тракийско селище.Ирко Петров - археолог
Крепостта Букелон при с. Маточина, област Хасково
 През ІV в., до сегашното с. Маточина, Византийската империя издига мощна крепост - важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон. През Х в. твърдината е разрушена. Две столетия по - късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата й. Централната част представлява кула с правоъгълен план. На изток от нея е прилепена полукръгла секция, а на запад втора - тясна, издължена, с многоъгълна форма. Крепостта е имала два високи етажа и обширно подземие. Жилищните помещения се намирали в правоъгълната кула. Имало е и малък християнски параклис. Над входа на укреплението е запазен монограм от вградени в зидарията тухли, състоящ се от кръст и буквите - М, Н, Л и К. Букелон е най - добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.Ирко Петров - археолог 
Средновековната крепост Лютица, област Хасково
Крепостта е сред най–добре запазените средновековни крепости по българските земи. Издигната е на родопския връх „Градището”, на 6 км от Ивайловград. Нейните стени ограждат площ от 14 дка и са с височина до 6 м и дебелина 1,75 м. Част от 12-те кули са запазени почти до първоначалната си височина от 9 м. Те са триетажни и са завършвали с бойна площадка. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император Лъв VI (886–912). Упомената е и по–късно около 940 г. при Константин VII Багренородни. Предполага се, че крепостта възниква по времето на Първата българска държава. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид тя е построена през 12–13 в., по времето на цар Калоян. В извор от 14 в. названието се среща отново - във връзка с Византийската империя. При османското наществие крепостта е непокътната, а към настоящия момент тя е един от най-интересните и перспективни обекти за културен туризъм на територията на област Хасково.
Крепостната стена на град Хасково
Хасково е селище с богата хилядолетна история. На територията на днешния град, заемащ важно стратегическо място по пътя от Централна Европа за Константинопол, в древността се заселват и живеят различни племена. Едни от тях изчезват, други се претопяват, за да дойдат на тяхно място трети, настанили се завинаги, каквито са древните траки. Археологическите проучвания разкриват старо тракийско селище в местността Хисаря.Към края на VIII век, на височината Хисаря (понастоящем квартал Хисаря), южно от Хасковската река, се появява ново селище. Оградено с дебела крепостна стена, то постепенно се разраства, като в началото на X век се издига и втора укрепителна стена. Така преди десет века се ражда ранносредновековното Хасково като типичен български град с развити занаяти, военен гарнизон и значително по брой население.За да изтрият от лицето на Балканския полуостров младата българска държава, през XI век византийските завоеватели разрушават из основи градските стени и разрушават селището. Въпреки тези пагубни удари, населението не напуска родната си земя и се установява на другия бряг на реката, по-късно и около днешния парк „Ямача”.Димчо Аладжов (1930 – 2010), археолог
Долменът при село Хлябово, област Хасково
Долмените(от бретонски дол - маса и мен - камък), са първите представители на монументалната гробнична архитектура по българските земи. Разпространени са основно на територията на област Хасково в планините Странджа, Сакар и Източни Родопи. Те стоят в основата на по-късно създадените уникални тракийски гробници, каквато е и тази при с. Александрово. Долменът при село Хлябово е най - внушителния в цяла България. Най-ранните материали, откривани при археологическите му проучвания, го датират в ранножелязната епоха (приблизително 1050 - 500 г. пр. Хр). Вероятно долмените са били издигани за членове на общността с адекватен социален статус. За съжаление, тези личности все още не могат да бъдат изведени от анонимност, въпреки внушителността на съоръженията. Сигурно е обаче, че притежателя на подобно вечно жилище, гарантиращо му безметежно съществуване в отвъдното, е обладавал владетелския институт. Други внушителни представители на мегалитната култура (от гръцки мегалос - голям и литос - камък) в България са долмените в м. Бялата трева при с. Хлябово, в м. Баямлъка при с. Оряхово и при с. Пелевун, област Хасково.Ирко Петров - археолог 
Скалната църква при с. Маточина, област Хасково
Скалната църква (X век) се намира на около 2 км югозападно от с. Маточина в местността "Дели кая". Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест, коридор. Църквата е изсечена в самата скала абсолютно и само с помощта на ръчни инструменти – факт, който недвусмислено показва колко силна вяра в Бог и воля за работа са имали нашите деди. Общата дължина на Божия храм е 14,05 м, а само на коридора – 4,20 м. Най-високата точка на свода е 3,50 м, а широчината му е 3 м. Отляво от входа личат изсечени стъпала, водещи към обширното плато, под което се намира църквата. В скалата са запазени и следи от издълбани форми с култово предназначение, най-вероятно от времето на траките. От платото се открива красива панорамна гледка: на юг – към меандрите на река Тунджа и на запад – към долината на река Фишера. При ясно време се виждат и минаретата на джамията Селимие в Одрин, Турция.В по-новата история скалната църква е носила името „Свети Дух” и е действала като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече Благунци. На платото над църквата дълги години се е провеждал многолюден събор. През 1934 г. в Маточина е построена нова църква „Св. Св. Константин и Елена” и постепенно богослужебния живот във „вехтата” църква замира.За скалната църква край село Маточина съществуват различни истории и легенди. Една от тях разказва, че на това място преди много векове се е намирала пещера, използвана за светилище. В нея са били почитани древните езически богове. Наблизо имало друга пещера, в която се пазели скулптурни изображения на тези богове, изработени от благородни метали. Статуите се изнасяли само в деня на съответния бог и пак се скривали.Скалната църква при с. Маточина е обявена за паметник на културата от национално значение.Константин Зайков
Античната вила „Армира”, област Хасково
Античната вила "Армира" е паметник на културата с категория "Национално значение". Открита е при изкопни работи за язовир през 1964 г. Издигната в долината на р. Армира (десен приток на р. Арда) през втората половина на І в., тя е един изключителен архитектурен шедьовър.Античната "Армира" е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи допринесоха изключително много за доказването на тракийския произход на нейните основатели. Първият ѝ владетел е бил наследник на тракийски цар (базилевс). Той е получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така е добил правото да създаде вилно стопанство, което е организирал още през 50-70-те години на І век, тоест – само около двадесетина години след окончателното завладяване на Тракия от Рим.Мястото за изграждането на вила "Армира" е било специално избрано. То отговаря на изникванията за подобни градежи, описани от древните римски автори Варон и Колумела: една вила трябвало да бъде построена до голям път, но не на самия път; в красива местност; близо до вода; на южен склон и най-важното – до добри съседи.Античната вила ”Армира” е просъществувала до 9 август 378 година, когато е била опожарена след битката при Андрианопол (дн. Одрин, Турция) по време на Готската война.
Mенхирът при с. Овчарово, област Хасково
Менхирът при с. Овчарово е единствения в света запазен тракийски паметник от този тип. Представлява грубо изсечена конусовидна трахитна колона‚ наподобяваща фалос. Висок е 2.10 м, а диаметърът му в най-широката част е приблизително 1 м. Названието „менхир” е бретонско (men - камък и hir - висок). Този тип съоръжения принадлежат към така наречените мегалити, които за българските земи се датират в рамките на ранножелязната епоха (ХII - VI в. пр. Хр.) и се свързват с траките. Названието “мегалити” в превод от гръцки означава буквално голямокаменни. Към тази група се отнасят съоръжения‚ изсечени в естествените скали или строени от големи камъни с внушителни размери и тегло. В нея се включват някои тракийски крепости‚ долмените‚ скалните гробници‚ басейни‚ ниши‚ кромлехи и др. Менхирите са служили за култови цели. Фалическата им форма се свързва с широко разпространения сред тракийските племена култ към плодородието и вечно обновяващата се природа.Ирко Петров - археолог
Римски път, село Долни Главанак, област Хасково
От Античността и Средновековието до наши дни през територията на съвременната Хасковска област винаги са минавали множество важни пътни коридори. Един от тях е главният път Виа Сингидунум, свързващ Сердика (София) с Константинопол (Истанбул). Той се използвал още от V в. пр. Хр. и имал важно стратегическо значение. През периода на римското владичество пътят е подобрен със солидна каменна настилка и пътни станции, а разстоянията са маркирани с милиарни колони, някои от които се пазят в Регионалния исторически музей в град Хасково. Смята се, че част от Виа Сингидунум е запазена и до днес в Долни Главанак. Трасето на пътя минава непосредствено през селото, след което продължава в посока на с. Тополово докато следите му не се изгубят в разораните ниви. Вероятно тук пътят е продължавал в две направления - на север към масива Чала, където са открити следи от антични и средновековни крепости и по долината на свещената река Арда, където също личат следи от стар път.Ирко Петров - археолог
Светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково, област Хасково
Светилището на нимфите и Афродита се намира в живописна местност до село Каснаково, на няколко километра от Хасково. То е най-добре запазеното тракийско светилище в България. Издигнато е върху руините на древен култов център, възникнал около карстови минерални извори през ранножелезната епоха. Светилището представлява обширен комплекс, включващ множество сгради и голям амфитеатър. Според запазените надписи, то е построено в чест на водните нимфи и Афродита през II век от тракийския ветеран от римската армия Тит Флавий и неговата благоверна съпруга. В комплекса са включени също култови постройки и сгради за поклонниците. Трите минерални извора впечатляват с красивото си архитектурно оформление, а водите им са прочути с лечебната си сила. Всяка година на свещеното място се провежда събор на Възнесение Господне (Спасов ден), 40 дни след Великден. В изворите и около тях се оставят дарове, палят се свещи, коли се жертвено животно. През 1968 г. светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково е обявено за паметник на културата от национално значение.Ирко Петров – археолог
Светилището на Орфей при с. Татул
Несъмнено край Татул бе открит най-старият в Тракия хероон – светилище на обожествен владетел. Последните археологически проучвания сочат, че става дума за самия Орфей – прочутия тракийски певец и герой, легендарен покровител на Родопите.   Комплексът е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Състои се от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място се заема от изсечен в скалата гроб, до който води тържествено стълбище – символичен гроб на Орфей, за да бъде той посредник между небето и земята, между боговете и хората.  По време на разкопките от 2004-2007 г. на Татул бяха открити цял кръг от огнища – олтари, върху които са извършвани жертвоприношения и възлияния на боговете. В пепелта им археолозите намериха стотици предмети, свързани с древните култове, сред които част от златна маска, подобна на откритите на времето от царските гробници на Микена, глинени човешки идоли, съдове за пиене на свещено вино, навершие за жречески жезъл както и множество кости от жертвоприношенията. 
Скалната църква при с. Михалич, област Хасково
Скалната църква при село Михалич е паметник на културата от национално значение. Тя е единствената в България с уникална триконхална форма. Издълбана е във варовиков масив в местността Айпандо на около 1,5 км от с. Михалич. Коридор с четиринайсет изсечени в скалата стъпала отвежда поклонника дълбоко надолу в наоса. Входът е широк 4 и висок 5 м. Непосредствено над него, в скалата са оформени три плитки полуцилиндрични ниши. С тях древните майстори са искали да наподобят прозорците над входовете на градените църкви. Две подобни, но по-малки ниши, има и върху стените на коридора. Три конхи оформят пространство с форма на кръст. В дъното на източната абсида е изграден подиум – олтар от каменни плочи. В ъглите между централната и страничните конхи строителите са оформили по една триъгълна ниша. Те имитират полуколони или пиластри, носещи купола. По стените са изсечени кръстове. С уникалната си архитектура и внушителни размери, скалната църква при с. Михалич е един от най-интересните християнски паметници по българските земи.Ирко Петров - археолог
Средновековната крепост при с. Мезек, област Хасково
На височината западно от с. Мезек се издигат внушителните останки на Неутзикон - една от най - добре запазените средновековни крепости по българските земи. Построена през XI-XII в., твърдината има форма на неправилен четириъгълник с площ близо 7 дка. Стените й, иззидани от ломен камък, споен с бял хоросан, са украсени с три тухлени пояса от външната страна. Подсилени са с девет внушителни отбранителни кули. Главният вход е откъм запад и е устроен така, че нападателите попадат в клопка на малка площадка, обстрелвана от две страни. Ъгловата кула между южната и западната крепостни стени е с най-големи размери и е съхранена най-добре. Тук личат следи от четири етажа, единия от които подземен. По цялата й височина откъм вътрешността на крепостта има тесен отвор - бойница, предназначен за отбрана, дори когато нападателите проникнат в защитеното от крепостните стени пространство. Така устроена, кулата е била предназначена да изпълнява функциите на донжон - последно укритие за защитниците на укреплението. Ирко Петров - археолог
Тракийската гробница при с. Мезек, област Хасково
Открита през 1931 г., тракийската гробница при село Мезек е най-монументалната и една от най-интересните куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр. и е напълно запазена в автентичния си вид. Покрива я внушителен могилен насип с височина 15 м и диаметър 90 м. Археологическите проучвания сочат, че в нея е бил погребан местен владетел. Тракийската гробница при с. Мезек се отличава с необичайната си архитектура. Изградена е от големи каменни блокове, свързани с железни скоби. В некропола се влиза през дълъг над 20 м дромос (коридор). Следват две правоъгълни преддверия, а след тях - кръгла, погребална камера с висок купол. Запазено е каменното ложе на покойника, а в страни от него - две каменни урни. Под каменните плочи на двете правоъгълни помещения са открити вторични погребения‚ извършени чрез кремация на телата.  В гробницата при Мезек са намерени множество уникални предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Днес находките са изложени в Регионален исторически музеи - Хасково и музеите в София и Истанбул.
Тракийски култов комплекс край село Ангел войвода, област Хасково
Сред множеството мегалитни паметници около Хасково, тракийският култов комплекс край с. Ангел войвода заема особено място. Древното светилище – едно от най-големите в България, е със статут на паметник на културата от национално значение, но до момента не е проучвано (!?) чрез археологически разкопки и понастоящем популярността му е малка.Комплексът се намира върху скалист връх‚ известен под името Асара. По билото му е оставила следи мощна крепостна стена, а по скалите са издълбани над 50 (култови) ниши. При подхода към височината е оформен скален басейн с трапецовидна форма и заоблени ъгли – вероятно съоръжението е служило за жертвеник. В най-високата част, на три зъбера, са изсечени култови съоръжения. Върху най-източното е оформен гроб, до който водят пет стъпала. Едва ли някога ще разберем, дали това е гроб на реално съществувала личност или кенотаф (символичен гроб). В непосредствена близост, в подножието на скалата е врязан голям, неправилен четириъгълник, в центъра на който има полусферична вдлъбнатина. Възможно е той да символизира вратата (прехода) към отвъдното. Върховете на другите два зъбера са полуразрушени, поради което не може да се установи, дали и тук не е имало гробове, подобни на гореописания, или култови площадки, предназначени за ритуални действия.Прочетете повече тукИрко Петров - археологП.П. Човек от селото може да ви разведе из светилището:Гюлтекин - 0888 819547
Тракийското светилище Глухите камъни, област Хасково
Скалното светилище Глухите камъни е сред най-големите тракийски култови обекти. Обхваща няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива. В подножието на един от тях е издълбана скална гробница. В източната част на гробната камера е оформено легло и малка ниша. Встрани има следи от втора, недовършена гробница. В масива на Изток е изсечена стълба, която води до върха, където е оформен басейн. Останалите три скални зъбера са осеяни с над 200 култови скални ниши. Mястото на светилището е избирано внимателно – изключително красива, респектираща природа и отлична видимост към всички посоки на света. Откроявайки се над околния терен‚ в съзнанието на древните обитатели на Родопите скалните масиви били свещени. За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към свещеното. Този‚ който се издига‚ изкачвайки стъпалата на светилището‚ които водят към небето‚ престава да бъде човек – стигайки до върха‚ докосван от първите лъчи на слънцето‚ жрецът-свещенослужител прониква в едно друго, ново и чисто пространство... Прочетете повече тукИрко Петров – археолог
Тракийски кромлех при село Долни Главанак, област Хасково
Тракийското светилище е открито през 1998 г. от археолога д-р Георги Нехризов и е единственото по рода си в българските земи. За подобни култови места в Западна Европа е възприет терминът “кромлех”, най-известен представител на които е Стоунхендж в Англия.Тракийският кромлех при село Долни Главана представлява култово съоръжение от вертикално побити каменни блокове, поставени направо върху скалата. Заграденото свещено пространство, където са се провеждали ритуалите, е с форма на окръжност. На юг от кромлеха се намират две по-малки съоръжения с останки от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне.Въпреки че не могат да се посочат преки паралели на новооткрития мегалитен паметник, не буди съмнение неговата принадлежност към тракийската култура. Той представлява чудесен пример за творческо прилагане на местна почва на принципите на мегалитното строителство при изграждане на култови съоръжения, типично за траките от I хилядолетие преди Христа.
Ески Джамия (Джами Джадид), Хасково
Ески джамия претендира да е една от най-старите, строени по нашите земи. Според взиданата над входа й каменна плоча с арабски надпис тя датира от 1394 г. Понастоящем тя е значително вкопана в земята (навярно поради повдигане нивото на околните улици).Сградата е правоъгълна и лежи с входната си северна фасада леко отдръпната от улицата в малък двор. Молитвения салон, със слабо подчертана надлъжна ос, на която отговаря централно поставената михрабна ниша в насрещната стена, е осветен от два реда прозорци. Стените на основното тяло (без дюкяните и стопанските помещения) са дебели 1.00 м. В стопанското помещение, откъдето е достъпно и минарето, е запазена стара дървена решетка. Виждат се и следи от външно изписване (върху дебела стена на основното тяло). Минарето е бяло измазано – с четириредов сталактитов мотив под викалото.  Ески джамия е главният действащ молитвен дом на мюсюлманите в града.  Сградата е регистрирана през 1967 г. в брой 68 на Държавен вестник като паметник на културата с местно значение.
Чаршийска джамия (Чарши джамия), Хасково
Наименованието на сградата е свързано с местоположението й – както в миналото, така и понастоящем – в центъра на търговското ядро на града. Сега тя е почти изцяло обградена от плътно долепени до нея дву- и едноетажни търговски сгради и магазини, които до голяма степен я изолират от погледа на минувача.В миналото тя е била свободностояща като особен интерес представлявали двата значителни по големина фонтана, разположени свободно (извън двора й) на известно разстояние от двете й страни. Една особеност на молитвения салон е, че дългата му ос се явява напречна спрямо посоката на влизането. Таванското покритие е плоскостно. В средата на насрещната стена е разположена михрабната ниша, оформена с релефна рамка. Общо взето интериорът е беден, до голяма степен изменен и модернизиран (премахнати са били дървени тавани, предприето е било измазване и пр.). В нишата е запазен добре характерен стенопис с пейзажни мотиви. Външната арихтектура на сградата (с изключение на минарето), е нехарактерна и неизразителна. На южната стена има зазидана плоча с арабски писмени знаци, която е неразчетена.
Тюрбето на Осман баба, с. Текето, община Хасково
Теке (от турски: tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централно място се заема от седмоъгълна сграда – тюрбе, която е гробница/мавзолей (обикновено символично) на светец.  Най-старите текета в България, които са и най-големи и най-известни – са четири: на Демир Баба край с. Свещари, Исперихско; на Акязълъ Баба в с. Оброчище, Добричко; на Кадемли Баба край с. Сокол, Новозагорско и на Осман Баба край с. Текето, Хасковско. Но кой е Осман Баба? Отговор на този въпрос дава археологът Димчо Аладжов (1930-2010).Ето и превод на надгробния паметник: „КРАСИВ КРАЙ! Ако Всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той – в необятната като море божия благодат, беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечността Осман Баба.”  През миналия век текето на Осман Баба е обявено за паметник на културата.
Битката при Клокотница, Хасково
Из "История" на Георги Акрополит"И тъй, след като Тодор Комнин се издигнал с успехите си и станал съсед на българите, той сключил договор с царя на българите Иван Асен [II]. . . А Тодор Ангел [Комнин], понеже бил дързък и се държал своеволно не само в царските, но . . . във всички държавни работи, постоянно престъпвайки клетвите и нарушавайки споразуменията със съседите, скъсал договорите с Иван Асен и тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци. Той минал край Адрианопол [Одрин] и вървял край горното [средното] течение на Еврос [Марица], търсейки да завърже сражение с българите. А всъщност търсел собствената си гибел. Защото той смятал, че българите ще се уплашат и не ще издържат изобщо дори първото нападение на войската му. Но българите не мислели така. Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Тодор Ангел, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите [куманите], които не наброявали [дори] хиляда, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Тодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница. И за да ви изложа накратко всичко, Тодор бил решително победен от българите . . . Били пленени от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината и ги отпратил по селата и градовете им . . . Всички му се възхищавали и го облажавали, защото не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи, както българите преди него. Затова той бил обичан не само от българите, но и от ромеите и от другите народи."
Горящото сърце на Данко - Максим Горки
Мнозина от Вас ще попитат: – Защо разказът на Горки е поместен тук?Отговорът е: – Горящото сърце на Данко е вградено в Монумента на Пресвета Богородица в нашия град. Прочетете този страшно силен разказ на Максим Горки! Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвътрата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън-горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните и тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тоя смрад хората гинеха един след друг.Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязът от тая гора и затова имаше два пътя: - единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбико в лепкавата тиня на блатата.Тия каменни дървеса се възправяха денем мълчеливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякъш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякъш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора.Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и тия завети. И затова през дългите нощи под глухия шум на гората, в отровния смрад на блатата те седяха и мислеха.Ала нищо не изтощава телата и душите на хората така, както ги изтощават мъчителните мисли. И хората изнемощяха от мисли. . . Между тях се роди страх, който скова яките им ръце, от плача на жените над труповете на умрелите от отровния смрад и над съдбата на скованите от страх живи хора се роди ужас и страхливи думи почнаха да се чуват в гората, отначало несмели и тихи, а след това все по-високо и по-високо. . . Искаха вече да отидат при врага и да му дадат в дар своята свобода и вече уплашени от смъртта, не се страхуваха от робския живот. . . Ала в това време се яви Данко и сам спаси всички.Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си:- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим!Хайде! Хайде! . . .Вгледаха се в него и видяха, че той е най-добър от всички, защото в очите му светеше много сила и жив огън.- Води ни! - казаха те.Тогава той ги поведе . . .Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярвяха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна пленясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощна стена. Клоните им се бяха преплели; корените се бяха изпънали като змии навсякъде и всяка стъпка струваше на ония хора много пот и кръв. Дълго вървяха те . . . Все по-гъста ставаше гората и все повече намаляваха силите им!И те почнаха да роптаят срещу Данко, като казваха, че той, млад и неопитен, напразно ги е повел нанякъде си. А той вървеше пред тях и беше бодър и светъл.Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора.Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да ги води - да, точно тъй!Те се спряха и под победния шум на гората, сред разтреперания мрак, почнаха уморени и зли да съдят Данко.- Ти - казаха те - си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ти ще загинеш!- Вие казахте: “Води ни!” и аз ви поведох! - извика Данко, като изпъна срещу тях гърдите си. - Аз имам мъжество да водя и затова ви поведох. А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазите силите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте - като стадо овце!Ала тия думи ги разяриха още повече.- Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те.А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труден път, и видя, че те са като зверове. Много хора се бяха изправяли около него, но по лицата им нямаше благородство и той не можеше да чака милост от тях. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогава в очите му блеснаха лъчите на оня могъщ пламък . . . А когато те видяха това, помислиха, че той е освирепял и затова очите му така ярко блестят, задебнаха като вълци, очаквайки, че той ще се бори с тях, и почнаха по-плътно да го обграждат за да могат по-лесно да го хванат и убият. А Данко вече разбра какво мислят и от това сърцето му още по-ярко пламна, защото тая тяхна мисъл роди у него скръб.А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше . . .- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си.То блестеше ярко като слънцето и по-силно от слънцето. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото.- Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място, дигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.Очаровани, те се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя шум бе заглушен от тропота на тичащите хора. Всички тичаха бързо и смело, увличани от чудесната гледка на горящото сърце. Загиваха и сега, но загиваха без оплаквания и сълзи. А Данко непрестанно вървеше напред и сърцето му непрестанно блестеше, блестеше!И ето че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълчелива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а тука блестеше слънцето, въздишаше степта, искреше в брилянти от дъжд тревата и реката лещеше като злато . . . Беше вечер и от лъчите на залеза реката изглеждаше червена като кръвта, която бликаше на горяща струя от разкъсаната гръд на Данко.Хвърли поглед пред себе се към степната шир гордият и смел момък Данко, хвърли радостен поглед към свободната земя и се засмя гордо. А след това падна и умря.А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна.
Мостът над Кърджалийска, Хасково
По идея на кмета на града, г-н Гeoрги Иванов, в Хасково бе построен красив мост над бул. „Освобождение”, един от най-оживените булеварди в града. Той свързва два квартала на града – кв. Овчарски и кв. Младежки. Скулпторът Господин Тенев е обмислял няколко идеи относно неговата композиция. Първоначалните хрумвания са били на моста да бъдат направени балерини, извънземни човечета, търкалящи се пъпеши или стилизирани охлюви, с подтекст шофьорите да карат по-бавно. Стремежът на скулптора да изгради моста в детски стил е оформил окончателното му решение. На едната стена има две групи деца с по четири фигури, като едната група завършва с куче, а другата с котка. Те дърпат въже, пряк намек с хумористична нотка относно жителите на двата квартала. Едните са за построяването му, а другите против. На другата стена на моста има три седнали деца, които наблюдават спора с насмешка. Мостът представлява красиво и удобно съоръжение, което открива прекрасна гледка към града.
За траките от бащата на историята – Херодот
Херодот V 6-7 (за траките)"...У останалите траки има следния обичай: продават чедата си навън. Девиците не пазят, ами ги оставят да се любят с който мъж пожелаят. Обаче жените си пазят здраво; откупуват ги от родителите им за много пари.Татуирането се смята за благородно, а не татуирането - за неблагородно; бездействието - за прекрасно, а да си земеделец - най-долно; да живеят от война и грабежи - за най-хубаво. Това са най-забележителните им обичаи." Херодот IV 94 (за траките) "Te (става въпрос за тракийското племе гети) обезсмъртяват по следния начин: те смятат, че не умират и че загиващия отива при божеството Салмоксис, което някои от тях назовават Гебелеизис. Всеки четири години те изпращат при Салмоксис вестител, избран помежду им по жребий, като всеки път му поръчват да предаде техните желания. Изпращането става така: поставени за тази цел хора държат в ръце три копия, а други хващат за ръцете и краката човека, когото пращат при Салмоксис, похвърлят го нагоре и той пада върху върховете на копията. Ако умре, прободен от копията, смятат, че богът е благосклонен към тях; ако не умре, хвърлят вината върху самия пратеник и го обявяват за лош човек, след което пращат друг. Поръчките се дават на пратеника, докато е още жив. Същите тези траки при гръмотевици и светкавици пращат стрели нагоре към небето, заплашвайки бога, понеже вярват, че не съществува никакъв друг бог освен техния." Херодот V 4-5 (за траките)"Но траусите, които във всичко друго изпълняват същото, както и останалите траки, постъпват по следния начин, когато някой се ражда или умира: близките сядат около новороденото и го оплакват за това, колко беди трябва да изстрада, след като се е родило, и изброяват всички човешки страдания; а умрелия погребват сред игри и веселия, като казват за него, че след като се е отървал от толкова много беди, се намира в пълно щастие."
Защитена местност Злато поле, област Хасково
"Злато поле" е обявено за защитена местност през 2001 г. Обхваща старото корито на Марица, което е откъснато от реката през 50-те години на миналия век. Защитената местност "Злато поле" включва няколко водни басейна с различна площ и дълбочина, тръстикови и папурови масиви, острови и пасища. Това е най-голямата влажна зона с естествен характер в поречието на река Марица.Защитената местност "Злато поле" е най-характерна с пернатите си обитатели, предимно водолюбиви видове. В защитената местност могат да бъдат видени малкият гмурец, зеленоногата водна кокошка, малкият воден бик, земеродното рибарче и много други. За редица видове защитената местност "Злато поле" е важно място за зимуване и почивка по време на миграция. Така тук през зимата са регистрирани да нощуват до 2000 екземпляра от световно застрашения малък корморан и това определя защитената местност като Рамсарско место. Други такива видове са белооката потапница и ливадният дърдавец. Интересни за орнитолозите са големият воден бик и белооката потапница.Преди години в защитената местност "Злато поле" бе пренесена включената в Червената книга бяла водна лилия от естествено находище при Поповица (също старо корито на река Марица). Засаждането на лилиите е част от цялостната програма за възстановяване биоразнообразието.За контакти и повече информация: +359 889 710 508 – Николай Апостолов
Арменската църква Сурп Степаннос (Свети Стефан) в Хасково
В първите десетилетия на 20 век хасковската арменска общност постепенно се развива и укрепва. Главната им цел сега е да си създадат Богослужебно място. На едно събиране се взема решение двете стаи, намиращи се в дворно място, закупено от общността, да бъдат преустроени в параклис. Започва се трескава работа – срутват средната стена и съединяват двете стаи, превръщайки ги в параклис. Единият ъгъл представлява олтар като на стената е поставена иконата на Света Богородица, а от двете страни – две големи запалени свещи. В средата е поставен Вем кар, донесен от църквата в Хай-кюх. През 1923 г. за първи път празнуват Великден. Извършва се първото богослужение. Цялата хасковска арменска общност присъства на това грандиозно събитие. 24 февруари 1924 г. е паметна дата. Събралите се родолюбиви арменци избират църковно ръководство. Сформира се и дружеството "Аракс", чиито членове с неуморен плам допринасят за постигане целите на хасковската арменска общност. Тяхното усърдие и стремеж за по-скорошно завършване на сградата, предвидена за църква и училище, се увенчават с успех. На 15 август 1925 г., Успение на Пресвета Богородица, сградата е предадена на църковното настоятелство. Първият етаж е определен за църквата, именувана "Сурп Степаннос", а горният етаж – за училище. Прочетете повече в книжката „Животът на Арменската общност в Хасково през 1880-1980 г.”
Арменската общност в град Хасково
В последните десетилетия на 19 век, живеещите в Турция арменци са заплашени. Налагало се да потърсят убежище в мирни, свободни и защитени държави. През 1880 г. част от арменците в град Одрин емигрират в България. След дълго лутане в търсене на място за по-добър живот, през 1882 г. десетки арменски семействата се установяват в Хасково. Новите хасковлии се занимават предимно със занаяти – златарство, часовникарство и прочие както и дребна търговия. За кратко време се съвземат и заживяват един спокоен живот. С доброто си поведение те бързо печелят уважението на съгражданите си. През 1922 г. много от арменците в Турция бягат от страната. Една част търсят убежище в България – милосърдна държава, която отваря врати и ги приема. Голяма част от бежанците са крайно нуждаещи се, търсещи каквато и да е работа за препитание. Лутат се из българските градове като повечето остават в Хасково, защото намират работа в тютюневите складове. Прочетете повече в книжката „Животът на Арменската общност в Хасково през 1880-1980 г.”
Паметникът на Тримата ремсисти в Хасково
Работническият младежки съюз или РМС (произнасяно „ремс”) e младежка организация, обединяваща трудещите се младежи в България в началото на 20 век. Членовете ѝ се наричали ремсисти.Паметникът на Тримата ремсисти в квартал „Бадема” е построен в чест на Тодорка Паунова, Иван Райков и Кънчо Иванов – младежи, герои, жертвали своя живот в името на идеалите си. Те загиват на 8 април 1943 година, обсадени в една плевня близо до Хасково, под куршумите на войска и полиция.Паметникът на Тримата ремсисти е ярък представител на т. нар. "тоталитарното изкуство" (по-точно е "социалистическо изкуство" или "социалистически реализъм") в България. Образите са талантливо изваяни от скулптора Димитър Алексиев. Мемориалът е открит на 6 ноември 1974 година. На церемонията присъстват най-близките на загиналите, първият секретар на Окръжния комитет на БКП – другаря Корцанов, секретарят на ОК на БКП – другаря Атанасов, чавдарчета, пионери и комсомолци. За живота и подвизите на загиналите младежи говори другарката Иванка Димитрова – секретар на ГК на БКП.Идеята за издигането на Паметника на Тримата ремсисти тогава е зов към поколенията да бъдат верни на народа, партията и комунистическото дело.
Братската могила в Хасково
Идеята за Братската могила в Хасково се ражда в края на 1946 година, когато е съставен списък на загиналите борци, чиито тленни останки да бъдат погребани там. През 1948, на 2 юни, костите са пренесени с траурно шествие в Градската градина. Паметникът е издигнат по-късно на хълм „Ямача” и е дело на скулптора Стою Тодоров. Той представлява архитектурен ансамбъл с релеф и паметна плоча на загиналите. Материалът е бял варовик, облицовка, със задължителната петолъчна звезда (петолъчка) – символ на Комунистическото движение. От едната страна на Братската могила в Хасково е изсечена 1923 година – годината на Септемврийското въстание, организирано от Българската комунистическа партия (БКП) под давление на Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат. От другата страна на Братската могила в Хасково е изсечена 1944 година – годината, в която след преврата от 9 септември на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ). Паметникът е официално открит на 8 септември 1955 г.
Траките
През I хил.пр.Хр. древните траки са един от най-многобройните народи в Европа. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите – в Югоизточна Тракия, бесите – в Родопската област, гетите – в североизточните райони, трибалите – в днешна Северозападна България и витините – в Мала Азия. В плодородните равнини на Тракия е развито земеделието, а в планинските райони водеща роля играе животновъдството. Развити са рударството, металообработването, грънчарството, кожарството, дървообработване. Войната е постоянен спътник в техния живот.Най-характерна и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската култура са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Броят на тракийските могили в България е между 10 000 и 60 000. Една от най-големите и внушителни е тази край с. Мезек, Свиленградско. Със своите великолепни стенописи са прочути гробниците край Казанлък, с. Свещари, Исперихско и с. Александрово, Хасковско.За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от откриваните днес тракийски съкровища. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от 9 златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой – само 5, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край с. Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница.
Древният златен рудник край с. Стремци
Ако за златото и неговите находища знаем толкова, колкото са знаели траките, бихме си спестили много грешки и заблуди и бихме намерили по-пряк път към богатствата, които крият и сега недрата на нашите земи. Едно от отдавна забравените находища на злато се намира на около 30 км от град Хасково между селата Рани лист и Стремци.Обектът представлява огромен по размери за времето си рудник и находище за добив на злато. Неговото разработване е свързано с историята на цивилизациите около археологическия обект Перперикон още от времето на Одриското царство (а може би и преди това).Прелюбопитен факт е, че при целенасочените съвременни изследвания на почвения слой близо до входовете на някои от галериите, шахтите и комините на древния рудник, всички взети проби показват наличие на зърна от самородно злато. В проби с тегло 20 кг, са установени 135 зърна от самородно злато с размери от 0.05 до 1 мм.Няма съмнение, че дейността на златния рудник край с. Стремци е била прекратена непосредствено преди нахлуването на турците в Балканския полуостров. Логично е да се търси връзка между двете събития. Византийците, собственици на рудника по това време, очевидно не са искали нашествениците да проникнат в най-вътрешната му част и преди оттеглянето си са изградили бариери от отбит скален материал и водни прегради във вид на сифони. По всяка вероятност в най-вътрешните части на рудника са оставени неща, за които са знаели само те. И ако това предположение е вярно, там и сега се намира пребогат археологичен материал, грижливо укрит от Византийската империя.Васил АтанасовИз Годишник на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", гр. София
  
Малък статив /правоъгълен/
Малък статив /правоъгълен/
4.00 лв.
www.haskovo.com on Facebook
Начало | Забележителности | Как да отида там | Къде да отседна | Какво да видя | Къде да хапна | Галерия | Онлайн магазин | Е-картички | Уеб камера | Лов | За град Хасково | Монумент Пресвета Богородица | Александровската гробница | Църквата в с. Узунджово | Перперикон | Светилището на Орфей | Гробници | Светилища | Крепости | Паметници | Църкви и манастири | Възрожденски къщи | Музеи | Галерии | Други | СПА туризъм | Винен туризъм | Селски туризъм | Приключенски туризъм | Риболов | Местна кухня | Културен живот | Природа и климат | Планини | Реки и езера | Паркове | Спорт и забавления | Шопинг | Нощен живот | Хотели | Ресторанти | Полезни връзки | Често задавани въпроси | За нас | Контакти | Риболовен навигатор | Камбанарията | Приятели | Наблюдение на птици | Орнитоложки туризъм | Природозащитни дейности | Спортни клубове |
Copyright 2010 © www.haskovo.com All Rights Reserved.
Условия за ползване
Created by 123.bg
Design by StudioUnico