Монумент Богородица, Хасково
Най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка. Монументът е открит през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България.Автори на статуята са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Изработена е от полимер-бетон и тежи 120 тона. Общата височина на монумента е 32,8 м, а притегателното му излъчване се допълва от изградения вътре в основата му параклис Рождество Богородично. От хълма Ямача, на който се извисява статуята, се разкрива запленяваща панорама на целия град.Идеята за построяването на Монумент Пресвета Богородица е на кмета на Хасково Георги Иванов и се осъществява изцяло с дарения от хасковската общественост. Символът не е избран случайно – Божията Майка винаги се е считала за покровителка на града. В хилядолетната му история Рождество Богородично се е почитал като един от най-големите празници, а с решение на Общинския съвет 8 септември става и Ден на Хасково.Аерофото заснемане на Монумент Пресвета Богородица през нощта
Александровската гробница, община Хасково
Александровската гробница датира от IV в. пр. Хр. и е един от най-ярките паметници на тракийската култура. Открита е през 2000 г. от прочутия археолог Георги Китов (1943-2008 г.). Внушителните ѝ размери я нареждат сред най-монументалните гробници по българските земи. Изключително добре запазените стенописи обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло.През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отвори врати Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи". За построяването му народът на Япония дари близо 3 милиона долара. Огромният комплекс бе открит лично от японския принц Акишино и президента на България Георги Първанов.Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500-4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.От 2011 г. Александровската гробница е част от Стоте национални туристически обекта на България.В момента тече процедура за включване на Александровската гробница в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.Ирко Петров - археологВиртуална разходкаОфициална интернет страница на Александровската гробница
Узунджовската църква, община Хасково
"Успение на Пресвета Богородица" е най-голямата селска църква в България. Тя по удивителен начин съчетава в себе си елементи от християнството и исляма. Построена като християнски храм, през 1593 г. е била унищожена от Османската империя. На нейно място е издигната джамия – част от огромен, приличащ според летописците на крепост керван сарай, чийто централен вход е запазен и до днес. В началото на 20 в. Турция връща имота на България и тогава започва преустройството на джамията в църква. През 2007 г. храмът е възстановен основно от община Хасково. При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани. Обновени са всички икони и стенописи. Тревненският майстор уста Дарин Божков резбова нов иконостас, който с размерите си се нарежда сред трите най-внушителни в страната. На прозорците са поставени изящни витражи, изобразяващи сцени от живота на Божията майка. През миналия век, църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Узунджово е обявена за паметник на културата.Виртуална разходкаПрочетете повече тук
Камбанарията в Хасково
През лето Господне 2010-то, до Монумент Пресвета Богородица в Хасково бе издигната Камбанария. В годините на бездуховност и безверие, хасковлии за пореден път дадоха воля на своя – позволете ни да кажем – възрожденски съзидателен порив! Близо половин милион лева бяха необходими за изграждането на този светъл християнски паментик и, забележете – всички тези средства бяха събрани за по-малко от година изцяло от дарения!  Със своята височина от почти тридесет метра, Камбанарията до Монумент Пресвета Богородица в Хасково е една от най-високите на Балканския полуостров. На върха ѝ са поставени осем камбани с различна големина като общото им тегло е малко над един тон.Камбанарията е отворена за посещения всеки ден, а благодарение на запленяващата гледка, която се открива от върха ѝ, тя бързо се превърна в любимо място както за хасковлии, така и за гостите на града.  ...И сега, всеки ден по пладне, камбанен звън оглася Хасково, сякаш напомняйки за ролята на града като една своеобразна порта на християнството в Европа.
Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” – община Хасково
 През 2009 г. в непосредствена близост до Александровската гробница отвори врати Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи”. За построяването му народът на Япония дари близо 3 милиона долара. Огромният комплекс бе открит лично от японския принц Акишино и президента на България Георги Първанов.Акцент в експозиционната зала на музейния център е точното копие на оригинала на Александровската гробница. Чрез репликата се дава възможност на посетителите да се запознаят с един наистина уникален паметник на античното изкуство в Тракия. В най-малки детайли са пресъздадени фреските, изобразени от ръката на тракийския художник. Те пресъздават бойни и ловни сцени както и моменти от прословутите пиршества на тракийската аристокрация.Богатата експозиция показва още и множество артефакти от тракийския период в региона на град Хасково като голяма част от тях могат да бъдат видени в стенописите на Александровската гробница – въоръжение, накити, съдове... Сред най-ярките експонати в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 - 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” е един от най-модерните, отлично оборудвани и представителни в страната, а от 2011 г. е и част от Стоте национални туристически обекта на България.Работно време: всеки ден без понеделник.Виртуален тур  Официална интернет страница на Александровската гробница
Иконостасът в Узунджовската църква, Хасковско
    Из доклад на уста Дарин Божков (автор на иконостаса)  “…в иконостаса на църквата “Успение на Пресвета Богородица” в с. Узунджово има нещо, което го прави различен и това е цялостното решение на композицията от централния вертикален ред. Глаголицата за първи път намира място в иконостаса, като символ и като слово. В знаците на глаголицата са заключени символите на всичко живо под слънцето. След АЗЪТ – символ на Вярата и БУКИ – символ на Бог, следват знаци за земя, въздух, вода, огън, трева, семе, плодни дръвчета, риби, диви зверове; този, който говори и този, който привежда в движение. Кивотът е приел частица от всичко живо, за да го съхрани заедно с формулата на живота. Двойните орнаментални спирали ни напомнят, че за посветените ДНК е позната структура от хилядолетия  (през 1954 г. тя само е преоткрита от американски учени). Азбуката, създадена от българите да пренесе в нови земи Божието слово, е представена в иконостаса като глаголичната клетва: “Аз буки веди глаголи добро ест живете дзело земли иже како люди мъйслите наш он покой ръци слово твръдо” (Помни буквите научи се да говориш добре е да стъпваш здраво на земята защото както вие хората вярно мислите Той е нашата опора изговаряй словото с твърдост).Без да е нарочно търсена, символиката на иконостаса естествено се влива в шестващата идея за Второ българско възраждане, показвайки и съхранявайки изконни български ценности…”  уста Дарин Божков 24.04.2009 г. гр.Трявна                  Прочетете повече             
Перперикон (Перперек)
Скалният град е най-известния археологически обект в България напоследък. Според археологическите проучвания, първите следи от живот на Перперикон (Перперек) са от преди 6 хиляди години през каменно-медната епоха. Вече в къснобронзовата и ранножелязната епоха, древният град се превръща във внушителен култов център. Още старогръцкият историк Херодот разказва за прочуто светилище и прорицалище на тракийския бог Дионис-Загрей, намиращо се в Източните Родопи – изсечено в скалите, с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. Римският автор Светоний добавя, че на Перперикон (Перперек) Александър Велики узнал, че ще бъде господар на света. В Източните Родопи и Перперикон (Перперек) са оставили следи много култури и религии. Въпреки различията, всички те почитат един ден в годината – този на лятното слънцестоене. Пазител на хилядолетната традиция днес е фестивалът "Перперикон", който се провежда ежегодно в навечерието на 22 юни, съхранявайки нашия път от обгърнатото с тайни минало към загадъчното бъдеще... 
Витражите в Узунджовската църква, община Хасково
Узунджовската църква „Успение на Пресвета Богородица” е еднокорабна с куполно засводяване. В план е квадрат със сравнително обширно вътрешно пространство. Липсва характерното членение на притвор, наос и т.н.Естественото осветление идва от два реда прозори, разположени симетрично по южната, западната и северната стена. Засводяването им е в типично арабски стил, като долният ред е на нивото на очите.Зографията покрива купола и част от прилежащите таванни повърхнини. Стените са от монолитен лицев обработен камък, без мазилка.Моята задача се състоеше в проектиране и изпълнение на витражи на прозорците от долния ред. Имах седем прозореца, на които трябваше да развия идеята. Фигуралните композиции представят Пресвета Богородица в седем сцени, които бележат най-важните моменти от нейното житие, а именно:а) Благовещение на Йоакимб) Рождество Богородичнов) Благословия на тримата иереиг) Въведение Богородичнод) Благовещение Богородичное) Сретение Господнеж) Успение на Пресвета БогородицаЕфектът от витражите, извън каноничната иконография, е и в това, че цветната светлина, струяща през прозорците, оживи строгата донякъде аскетичност на интериора.Автор: М. Михов
Кирковото училище, Хасково
Кирковото училище е прекрасен образец на възрожденската архитектура в град Хасково и паметник на културата в национален мащаб. Сградата впечатлява с изключително богатата си стенописна и пластична украса. Четириколният портик и стълбищният парапет придават особена тържественост и доказват естетическата класа на архитектурата в периода на Възраждането. Естествено продължение на Кирковото училище е изключително красивата градина отпред. Тя очарова със зелените си асми, дълбокия кладенец, изящно оформените чемшири и многобройните цветя. След като дълго време е посещавано от ученици, през 1952 година Кирковото училище става седалище на Окръжния исторически музей, а до 1993 година приютява експозиция за живота и делото на родения в Хасково световно известен учен проф. д-р Асен Златаров. Към момента в Кирковото училище е уредена експозицията “Хасковски будители”, в която са показани материали за най - изявените личности с принос в духовното развитие на града от Възраждането до наши дни. За планирани посещения: Румен Старковски0879 104418
Къщата на Бояджи Оглу, Хасково
Разкош, неповторим стил и възрожденски дух - тези думи характеризират може би най-добре къщата на хасковския чорбаджия Бояджи Оглу. Тя  блести с красивите си декоративни и пейзажни сюжети, обединили архитектура, изобразително изкуство и въобръжение. Двуетажна, с Г-образна форма, къщата е строена в средата на 19 в. Забележителна черта на вътрешното оформление са различните, решени по индивидуална схема, резбовани дървени тавани. Посредством тях майсторът постига своеобразно извисяване на пространството в помещенията и придава въздушност. Впечатляващият салон осигурява функционална връзка с останалите стаи, превръщайки се в едно от най-представителните помещения. Акценти в цялостната стенописна украса на интериора са богато изрисуваните с цветни мотиви декоративни ниши или така наречените алафранги. Крайният резултат е една симфония от багри, очарование и финес... Днес къщата на Бояджи Оглу е приютила един от най-изисканите ресторанти в Хасково - ресторант Алафрангите. 
Къщата на чорбаджи Димитрак, Хасково
Къщата на чорбаджи Димитрак е една от най-старите в Хасково. Строена през първите десетилетия на 19 в., тя смело показва повишените естетически изисквания и стремежи на замогналите се хасковски занаятчии и търговци. Впечатлява с майсторския си строеж, изящните художествени дърворезби и оригинални елементи. Чорбаджийската къща е интересна със своята асиметричност и Г-образното разпределение на стаите. От значителното по размери подчардачно пространство са достъпни три помещения - голяма долна жилищна стая, кухня с огнище и долапи. Гостната стая, с изкусно резбован таван от два цвята дърво, с алафранга, фланкирана от долапи, разкрива един от най-красивите и добре запазени стари интериори в Хасково. Подобно оформление има и една от по-малките стаички. Таванът на салона също е дървен, с апликирани ленти, образуващи ромбове. Прозорците са украсени с прекрасна дърворезба - единствена по рода си в целия град. Днес в къщата на чорбаджи Димитрак се помещава Детската градина по изкуствата в Хасково. 
Паскалевата къща, Хасково
Безспорно къщата на чорбаджи Паскал е един истински архитектурен шедьовър. Тя е обявена за паметник на културата от национално значение. В нея можем да проследим преходът от традиционния селски към градския и европейски бит на местното население след Освобождението.  Паскалевата къща е двуетажна, асиметрична, с великолепно функционално разпределение. Лекота и аристократичност придава полукръглият еркер, уют и топлина създават прекрасно резбованите тавани, врати и долапи, а декоративните ниши или т.нар. "алафранги" – допълват интериора и му придават една самобитна изисканост. Етнографската експозиция в къщата разкрива съкровища от бита на хасковлии по онова време. Първият етаж запознава с ежедневния бит на хасковското семейство, а вторият впечатлява със своята представителност и простор. Странно е усещането в Паскалевата къща – смесица от любопитство, естетическа наслада, сигурност, изненада – дървените миндери в гостната съжителстват с мебели от Виена, наред със сребърните европейски прибори виждаме и руски самовар... и всичко това сякаш се обединява от типичните хасковски килими и черги, с удивителните си ивици в пъстроцветни багри и композиция, в която хасковлийката е втъкала тънкия си усет към красивото и естетичното. Автор: Магда МилчеваЕтнограф, РИМ-Хасково 
Църква Успение на Пресвета Богородица, Хасково
Успение Богородично е най-старата и респектираща църква в града. Много вяра, усилия и смелост дават от себе си хасковлии - обединени и борбени, за да получат разрешение за построяване на своя храм в годините на Османско владичество. Освещаването се е състояло при изключително тържествена обстановка на 15 август 1837 г. - Успение на Пресвета Богородица, един от най-големите християнски празници. Храмът бил построен на мястото на древен параклис, в обширен двор с издигнат над 4 метра каменен зид, за да се опази Божият дом от поругания. По неизвестни причини църквата е ориентирана почти напълно на югоизток-северозапад. В стилно отношение Успение Богородично представлява корабна базилика с двускатен покрив без кубета. Вътрешно тя има три олтарни апсиди. Иконостасът е дело на Дебърската школа и е с богата дърворезба. От стенописите най - забележителен е образът на „благославящия Бог”. Той е изрисуван в средата на свода в огромни размери и оставя впечатлението на „Вседържател” (пантократор), което навярно е било и основната идея на зографа, вложена в този образ, поставен сякаш в небесата. 
Църква Св. Архангели Михаил и Гавраил, Хасково
Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил” е построена през 1861 г. от гърчеещи се българи. Тя е втората по ред в града и е известна като гръцката църква или църквата на богатите. Представлява трикорабна базилика с голяма, сравнително ниска полукръгла абсида и широк П-образен нартекс. Много от иконите на храма имат ктиторски надписи на гръцки език, посочена е и година на създаване. Сред тях изпъкват „Събор Архангелски“ – патронната икона от 1866 г., „Св. Йоан Кръстител“ от 1872 г., „Въведение Богородично“, „Рождество Христово“. Богатите дърворезби на иконостаса, архиерейския трон и на малкия иконостас (проскинитарий) са дело на известния майстор Яне Спиров. Стенописите в „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ са прекрасни, особено на свода на църквата. Със сигурност можем да кажем, че са дело на художник с богат опит. Много добре е обмислено композиционното разпределение на фигурите в сцените от сводовете и патронния цикъл. Малцина знаят че през 1877-1878 г., по време на Руско-турската освободителна война, пред храма се е издигала най-голямата от седемте бесилки в Хасково. През 1972 г. църквата е обявена за паметник на културата. Куполът на камбанарията на църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ грейна в позлата през 2003 г.
Църква Свети Димитър, Хасково
На 14 юли 1896 година се полагат основите на църквата „Свети Димитър” в Хасково. Строежът продължава две години и през есента на 1898, на Кръстовден (14 септември), храмът е осветен от Пловдивския митрополит Натанаил.Храмът „Свети Димитър” е граден с ломен камък и вар. Покривът е двускатен. Първоначално е имало и кубе, но през 1956 година – поради остаряване и невъзможност да бъде поправено – е срутено. Всички прозорци и врати в църквата завършват с арки. Иконостасът в най-високата си част над дверите е висок 6,32 м, а дължината му е цялата ширина на храма – 10 м.Всяка неделя от 10.30 ч. в църквата „Свети Димитър” се провежда и единственото неделно училище в Хасково. Целта на божиите служители е да възпитат у децата ценностите на православната вяра.…Светото писание – Евангелие от Йоана, глава 8:31. Иисус казваше на тези юдеи, които Му бяха повярвали: ако вие следвате учението Ми, тогава ще бъдете истински Мои ученици,32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
Храм Свети Харалампий – кв. Болярово, Хасково
Храмът "Свети Харалампий" е издигнат през 1922 и осветен през 1926 г. по инициатива на тогавашния финансов министър Петър Янев (1886-1925): „…израстнал в Болярово, в неволя и непосилен труд, скромен, амбициозен, изключително умен и ерудиран, министър на правосъдието във втория и министър на финансите в третия самостоятелен земеделски кабинет. Любовта към родния край оставя завинаги неговото име върху проекта и построяването на православния храм „Свети Харалампий”. Вечна признателност и дълбок поклон…” (из надпис на паметна плоча до входа да църквата).Свети свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия (днешна Гърция), смел проповедник на вярата. Изправен пред съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. По времето на римския император Луций Септимий Север (146-211 г.), на 113 годишна възраст, свети Харалампий бил осъден на посичане. Издъхнал преди мечът да го докосне…Българската православна църква почита свети Харалампий на десети февруари. Според поверието, светецът-лечител държи всички болести. Празнуват и пчеларите, за здраве се раздават питки с мед.
Стенописите в Узунджовската църква, община Хасково
При обновителните работи, извършени в периода 2006 – 2007 г., каменният градеж и пластичната декорация на външните и вътрешните стени на храма „Успение Богородично” в с. Узунджово са възстановени от Петьо Александров, Никола Стоянов, Танчо Райков и Петър Александров. Изпълнена е нова живопис в купола на храма. Проектът е на Миглена Прашкова. В изпълнението участват Миглена Прашкова, Светла Граданска, Стефко Аенски и Сава Костадинов. Орнаменталните композиции са проектирани и изпълнени от Мариета Конова. Новите стенописи следват пропорциите и местата на силно повредената живопис, изпълнена в началото на XX век, когато сградата на култовото съоръжение е преустроена в православен храм.Първоначалната идея да бъдат изписани всички стени на храма не е възприета от проектанта Миглена Прашкова. Проектът за стенописите е разработен с респект към архитектурата и внушителния градеж на сградата на църквата, върху който (след освобождаването му от късните мазилки) са открити релефи и надписи от времето когато храмът е бил джамия. Красивите зидове, изградени от големи варовикови блокове, са декорирани с пластични паластри, капители и арки. Те „носят” своеобразния небесен свод на просторен купол. Стенописната декорация следва архитектониката на сградата и е съобразена с възстановените пластични елементи, които разделят куполното пространство на пояси и оформят своеобразни рамки за медальоните. При проектирането и мащабирането на фигурите в стенописите на църквата „Успение Богородично” е търсен синтез между живописта и архитектурата, заложен още от майсторите при преустройството ѝ в християнски храм.Иконографската програма на стенописите е лаконична и следва традицията. Повлияна е от различните изобразителни варианти на християнска идея за Божията Премъдрост. В зенита на купола, върху най-високата част от стените на храма, е изписан медальон с образа на Иисус Христос Вседържител. Около Него са разположени фигури на ангели в процесия, покланящи се на Спасителя. Седем са като седемте стълба в храма на Мъдростта, построен от цар Соломон. С покритите си ръце ангелите са готови символично да приемат Даровете на св. Дух. Регистърът под тях е своеобразно оформен барабан, декориран с фриз от плетенични орнаменти и медальони. В тях са композирани изображения на пророци, чиито книги са събрани в Стария завет на Свещеното писание и които са предизвестили идването на Божия син. Между арките, също в медальони, са нарисувани апостоли. Под купола, в ъглите, са поместени четиримата евангелисти със съответните символи така, както се изобразяват върху пандантивите на храма.Височината до зенита на купола е 15,60 м, а куполът на храма е широк около 13 м. Медальонът с образа на Иисус Христос е с диаметър 5 м, а фигурите на ангелите са триметрови.Автор: Доц. М. Прашкова
Паметник на Завистта – Българският Икар
В Хасково ще бъде издигнат "Паметник на Завистта – Българският Икар": първият и единствен паметник на завистта в света. Скулптурата ни показва човек, разперил ръце, с криле от пера в устрем да полети... Но две скелетни ръце хващат крилете му и искат да ги пречупят...Идеята за Паметникът на Завистта се превръща в скулптура изпод ръцете на Господин Тенев – Гуспата, автор и на редица други арт инсталации в Хасково: скултурата на Баба Яга, бухала пред Общината, фигурите на Оранжевия мост, паметника на художника Лицо...Уникалната творба ще бъде поставена в центъра на град Хасково. Очаква се да бъде завършена в рамките на тази година. Паметникът на Завистта – Българският Икар ще бъде направен изцяло с дарения. ...Снимката по-долу: На преден план се вижда готовият проект, а отзад – Паметникът на Завистта в процес на изработка (в момента от глина). Прочетете мисли за завистта 
Паметникът на Капитан Петко Войвода, Хасково
Петко Киряков Калоянов е една от най-ярките личности в историята на национално-освободителното движение в Тракия, най-големият тракийски бунтовник, революционер и войвода, за когото народът е съхранил незаличими спомени и възпял песни и легенди. На името на бележития българин е именуван връх Петко Войвода на остров Ливингстън, Антарктида. В много български градове и села има улици, носещи името на героя. Оценявайки заслугите и приноса му за Национално-освободителното движение в Одринска Тракия, признателните тракийци с активното дарителство на хиляди българи-патриоти са изградили безброй паметни знаци за Капитан Петко Войвода – паметници в цял ръст, бюст-паметници, барелефи, паметни плочи. Сред най-величествените е паметникът в град Хасково, където Капитан Петко Войвода пристига през март 1879 г., за да подготви населението за очакваното нападение на кърджалиите. Когато разпуска отряда си, героят е изпратен с възторг и благодарност от хасковлии.
Паметникът на Димитър Иванов - Лицо, Хасково
Димитър Иванов – Лицо (1888-1953) е ярък представител на следосвобожденското поколение творци и интелектуалци, дали силен тласък на националната ни култура. Лицо е първият хасковски художник след Освобождението, роден, живял и творил изцяло в родния си град. В неговите акварелни пейзажи, изпълнени в изключително трудната техника „а ла прима”, критиката открива творец с голям талант и вдъхновение.През Първата световна война Лицо е мобилизиран като военен художник. Именно на фронта настъпва неговото творческо съзряване. Тук се раждат творби като „Бабуна планина”, „Плетвар”, „Момиче от Пелистер”... Нямал възможност да получи академично образование, Лицо се усъвършенства сам, постигайки завидни резултати в творбите си. Димитър Иванoв е творец, с когото би се гордял всеки град. За всичко това говорят и 22-те изложби, подредени от автора в различни градове, разкриващи богатата душевност, големия талант и естетически усет на художника. През 2008 г., по повод 120-годишнината от рождението на Димитър Иванов – Лицо, в центъра на Хасково е открит негов паметник, интегриран в градска среда, с естествени размери и цялостен вид. Статуята се намира пред къщата на твореца.
Паметникът на незнайния войн, Хасково
Паметникът на незнайния войн на централния градски площад „Свобода” в град Хасково е открит през 1927 г. Величественият монумент е изработен от скулптора Делирадев с любов и признателност към всички българи, загинали по време на Освободителната война от 1877-1878 г., Балканската и Първата световна война. Монументът е осветен на 2 юни 1927 г., а епископ Харитон и свещеници от града отслужват панахида и молебен в памет на загиналите бойци. Цар Борис III присъства на тържествената церемония по откриването, което я прави незабравима. Паметникът е много оригинален като изработка. Скулптурите на войните в долната му част символизират четирите рода войски – пехота, кавалерия, артилерия и команден кадър.До днес Паметникът на незнайния войн е мястото, където гражданите на Хасково отдават своята почит при всички тържествени поводи, свързани с историята на България, за да помним, че преди всичко сме българи и родолюбци.
Паметникът на хасковските възрожденци, Хасково
Паметникът на хасковските възрожденци е един от най-красивите и представителни паметници в град Хасково. Намира се в централната част на града и представлява прекрасно допълнение към европейския облик на Хасково. Оригиналният монумент е дело на архитект Ангел Радев и на скулптора Господин Тонев – Гуспата. На северната стена на шестметровата гранитна колона са изписани имената на 72 възрожденци от град Хасково. На източната красива метална пластина са изобразени птица в полет, перо и първите букви от българската азбука, които представляват символ на книжовността и знанието. На южната страна е изписан кратък, но пропит с патриотизъм текст, който изразява признателността и благодарността на следващите поколения за приноса на хасковските възрожденци към европейската духовност.Паметникът на хасковските възрожденци бе открит при изключително тържествена обстановка от президента на Република България – Георги Първанов.
Монумент „1000 години Хасково”
Монумент „1000 години Хасково” е построен през 1985 г. по случай 1000-годишнината на Хасково. Проектът е на скулптора Крум Дамянов и архитекта Симеон Борисов. Монументът е върху основите на Старата часовниковата кула на Хасково, разкрити за първи път при строителството на хотел „Аида” през 60-те години на ХХ в.Монумент „1000 години Хасково” представлява модерна часовникова кула с височина 26,5 м. Състои се от три равни части, свързани композиционно. Първата част е изградена от гранитни плочки с орнаменти, а в средата на настилката е поставен ритуален камък за отбелязване на събитието. Втората част представлява комплекс от четири скулптури на фигури от сив гранит с височина 6 м., поставени върху кръгли стоманени колони. Третата част е часовник с четири циферблата с диаметър 1,6 м. и две камбани, задвижвани от тежести на принципа на старите часовникови механизми. Часовниковият механизъм е произведен в Лайпциг, Германия.Монументът символизира четирите посоки в света, прехода към новото хилядолетие и Хасково като кръстопътен център между Изтока и Запада.
Паметникът на легендарния 10-ти пехотен Родопски полк
Полкът е формиран през 1885 г. в град Хасково след примирието от Сръбско-българската война (1885) под наименованието 3-ти пехотен Шейновски полк. В състава му влизат 10-а хасковска дружина, 8-ма пловдивска резервна дружина, 6-а пловдивска резервна дружина и 4-та пещерска дружина от Източнорумелийската милиция. През годините на съществуването му неколкократно е преформирован и е променяно названието му. През Балканската война (1912 – 1913) участва в първия бой за овладяване на височината Курт-Кале, а след това в боевете при с. Булдур-кьой и Кадъкьой на 7 и 8 октомври 1912, при селата Коюнлий и Юруш. Дружина от полка участва в пленяването на 14 000 корпус на Явер паша на 15 ноември. Полкът е част от обсадата на източния сектор на Одринската крепост. На 12 март в полунощ първи тръгва в атака срещу форта „Айджиоглу”. Родопци превземат своя форт в 1.50 ч. на 13 март и с това разкъсват считаната за непробиваема до момента фортова линия. В пряката атака на Одрин загиват 129 души от полка, а 65 умират по-късно от получените рани и болести.Паметникът на 10-ти Родопски пехотен полк е единствения по рода си в цяла България и е построен със средства на участниците в полка и техните роднини.Наскоро кметът на община Хасково Георги Иванов откри барелеф на полковник Веселин Вълков - командир на 10-ти Родопски пехотен полк.Автори: Д-р Красимира Узунова и Пенко Добрев
Барелеф на полковник Веселин Вълков
На 8 септември 2012г. при официална церемония кметът на община Хасково Георги Иванов откри барелеф на полковник Веселин Вълков. Барелефът се намира до ОУ "Любен Каравелов" и с решение на общински съвет главната улица на парк Кенана ще носи името на полковника.Полковник Веселин Вълков е роден в Хасково през 1908 година. През 1932 завършва с отличен успех 51-ви випуск на Военното училище на Негово Величество цар Борис ІІІ. През 1935 година е произведен в звание поручик, а в началото на войната е назначен за командир на 10-та погранична рота. През 1941 година е произведен в чин капитан и заедно с 1-ви пехотен Родопски полк и семейството си заминава за гръцкия град Драма. През август 1944 година събитията го заварват като полковник и командир на 68-ми пехотен полк. Същата година му е поверено и командването на 10-ти Родопски пехотен полк. Полк. Веселин Вълков е и автор на мемориална книга "Родопци в настъпление", която е описан героизма на родопци през Отечествената война. Полк. Вълков умира при трагични обстоятелства през декември 1972 година.
Галерия Форум, Хасково
Галерия „Форум” е създадена от община Хасково и функционира като галерия за съвременно изобразително изкуство от 05.09.2007 г. Намира се в идеалния център на града, до театъра и има 130 м² изложбена площ, разположени на два етажа. Фасадата е антична, с триъгълен фронтон, йонийски колони и хармонира с тази на театъра. В приземния етаж се намира офисът на дружеството на хасковските художници и постоянен базар на техни произведения. На партерния етаж се организират самостоятелни и общи изложби на художници от града, страната и чужбина. Тук са излагани творби на автори като Вежди Рашидов, Жорж Папазов, Светлин Русев, както и творби на художници, свързани с града. Изложбите в галерия „Форум” се сменят през около 20 дни, като кулминационните точки са около литературните дни „Южна пролет”, Денят на Хасково - 8 септември и годишната обща Коледна изложба на дружеството на хасковските художници. Директор на галерията е художникът Владимир Запрянов, а уредник - Мария Делчева.http://www.gallery-forum.eu/
Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно”
През 50-те и 60-те години на миналия век човечеството бележи огромни успехи в овладяването на космоса. Поради интереса към астрономията в Димитровград се заражда идеята в новостроящия се парк „Н.Й.Вапцаров” да се построи и планетариум, а началото е поставено през месец май 1959 г. На площ от 8 декара са построени две сгради – тази на планетариума и на картинна галерия. Пред централната сграда е поставен паметник на италианския философ Джордано Бруно, чието име ще носи целият комплекс. Трудът по изграждане на планетариума е доброволен, а финансовата помощ идва от Химическия комбинат – Димитровград. През пролетта на 1962 г. монтажът на телескоп система „Нютън” с диаметър е завършен и на 24 май е тържественото откриване. Любителският планетариум е първият в България, а астрономическата обсерватория – втора в страната.В периода от 1962-1972 г. с този планетариум са се провеждали сеансите в звездната зала. През 1972 г. е демонтиран стария планетариум на архитект Миланов и на негово място е поставен малък “Цайс”- планетариум. Той показва приблизително около 5000 звезди до 6 звездна величина, Слънцето, Луната, планетите и денонощното въртене на небесната сфера.В момента астрономическата обсерватория към НАОП „Джордано Бруно“ разполага с наблюдателен павилион с подвижен покрив, където са поставени два телескопа.В обсерваторията се намират двата учебни кабинета, където се провеждат занятията на кръжочниците. Библиотека на обсерваторията разполага с над 3000 тома. Всяка сряда при ясно време се провеждат наблюдения за граждани.Кръжоците в НАОП „Джордано Бруно“ са извънкласна учебна подготовка по астрономия. Те за безплатни за всички ученици от 1 до 12 клас.
Регионален исторически музей - Хасково
Регионалният исторически музей в Хасково съхранява над 120 000 хиляди движими паметници на културно-историческото наследство, много от които имат изключитена стойност. Уникални колекции от праисторически, антични и средновековни материали от керамика, камък, желязо и стъкло оформят част от богатия фонд на музея. Сред най-интересните експонати са две от рядко срещаните в България чаши „Троянски тип”, датирани от I в. пр. Хр., едната от които е и символ на музея. Тук може да бъде видяна и изключително ценна колекция от антични и средновековни монети, наброяващи повече от 22 000 броя. През годините регионалният исторически музей осъществява събирателска, проучвателска и методическа дейност на територията на 11 общини от днешната Хасковска област. Реставрирал е над 30 паметника на културата. Музеят притежава една от най-добрите етнографски сбирки. Фондовете на отдела разполагат с близо 15 000 единици. Тук се съхраняват колекции от медни съдове, народно облекло, тъкани, накити, земеделски и занаятчийски инвентар, предмети на народното изкуство, обреден реквизит и много други.
Етнографски музей, село Лозен, област Хасково
Етнографският музей към Народно читалище „Просвета” в с. Лозен е уреден в дюкяна на дядо Слави, строен в началото на ХХ век. Сградата се намира в централната част на селото /на стария площад/. Музеят е на един етаж, а експонатите са разположени в една голяма зала и една стая. Етнографската експозиция разполага с около 250 експоната, свързани с бита и културата на населението на с. Лозен. В нея са включени хоризонтален тъкачен стан, рудан /чекрък/, ръчен дарак, синия /софра/, люлка за бебе, вайница /проходилка/, уреди за месене на хляб, селскостопански инвентар, женски и мъжки носии от средата на 19 началото на 20 век, тъкани /килими, черги, месали, хасъри /рогозки/, престилки, възглавници, торби/, плетени чорапи, златни и сребърни украшения от средата на 19 век /гердани, поваси /колани/, обеци, монети и др./ и др. експонати. В музея се организира демонстрации на тъкане. Всеки гост може да седне на стана и да тъче, преде, да магани памук и др. При групово посещение музея организира предстваянето на обичая „Ирминден”. Днес този обичай е запазен и може да се види единствено в Лозен.
Тракийски скални гробници около с. Пчелари, област Хасково
Околностите на с. Пчелари са осеяни с паметници на културата от Античността и Средновековието. Такива саизсечените в ерозирали скали гробници в местностите „Хамбар кая”, „Ак кая”, „Кара ин”, „Мал казан”, „Ходжас”... В местността „Хамбар кая” личат следи от 6 гробници, вкопани вертикално в горната част на масива и покрити с големи каменни плочи.В местностите „Ак кая” и „Кара ин” са запазени две гробници‚ изсечени в отвесните скали, като едната е особено впечатляваща. Тя се намира в местността „Кара ин” и е най–живописната от всички. Изсечена е в отвесната скала на 2,5 км югоизточно от селото. Планът на гробницата е трапецовиден. Същата форма има и входът, ориентиран на югоизток. В резултат на изветряването на скалите непосредствено над входа се е образувал интересен скален навес, който й придава вид на долмен.Всички гробници в околностите на с. Пчелари датират от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр.) и са обявени за паметници на културата.Ирко Петров - археолог
Тракийски култов комплекс, с. Долно Черковище, област Хасково
В местността Кован кая, близо до с. Долно Черковище‚ се намира един от най - големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница. Археолозите от Регионален исторически музей - Хасково смятат, че култово - погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища, крепости, некрополи и светилища‚ намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда). На около 500 м северозападно от Долно Черковище, в южната отвесна стена на доминиращата над околността скала‚ са изсечени още 6 култови ниши. На върха на масива е изсечена гробница, а в непосредствена близост са открити и следи от голямо тракийско селище.Ирко Петров - археолог
Мисли за завистта
Високите кули се измерват с дължината на хвърлената от тях сянка, великите хора - с броя на завистниците им.Китайска мъдростНе е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле.Българска поговорка Смъртта дебне живота. Завистниците дебнат щастието.Ал. Балабанов Завистниците умират, но завистта – никога.Молиер Ако похвалиш едного, ще ти благодари само тоя един, а другите ще те намразят. Ако нападнеш едного, ще ти се разсърди само тоя един, а ще те похвалят всички други.Ал. БалабановТрябват ти шпиони да ти донесат кой какво злослови против тебе? Твоите завистници ще те услужат отлично и безплатно.Ал. БалабановЗавистта развързва езиците, а възхищението ги сковава.Балзак Завистта никога не знае празник.Ф. Бейкън Диогена попитаха: кои очи гледат добре? А той отвеща: на завистниците, защото те виждат и щото не имаш.Петър БеронЗавистникът е тъжен или затова, че го е постигнало нещастие или затова, че на друг е провървяло.Бион 9. Ненавист. – Чувство, естествено възникващо по отношение на този, който ви превъзхожда в нещо.А. Бирс Да напреднеш. – Да намериш врагове.А. Бирс Поздравление. – Вежлива проява на завист.А. БирсСамо прекрасните сърца могат да си противоречат едно на друго без ненавист.П. Буаст Всеки час посветен на ненавистта, е вечност, отнета от любовта.К. Бьорне Много по-лесно е да понесеш удара на завистта, нежели да я изпиташ.Иван Вазов Да завиждаме на таланта и красотата е неразумно, защото не можем да ги отнемем от хората, които притежават тия дарове на природата, и да ги използуваме за себе си.И. Вилде Човекът е чудно животно: и без да знае защо, и без да има полза, винаги е готов да се радва на всяко нещастие на ближния си.Михалаки Георгиев Ненавистта е активно чувство на недоволство; завистта – пасивно. Няма защо да се учудваме, че завистта бързо преминава в ненавист.Гьоте Завистливият човек причинява огорчения сам на себе си като на свой враг.Демокрит Тайната да причиняваш на завистниците си мъка е в това да бъдеш в добро настроение.Диоген Незавидна е участта на този, на когото никой не завижда.Есхил Ако похвалите, раздавани щедро от приятелите, понякога дават повод да се усъмниш в тяхната искреност, то завистта на враговете заслужава пълно доверие.К. Имерман Завистта е най-искрената форма на ласкателство.Дж. Колинз Единствените страсти, които не дават наслада, са завистта и страхът.Дж. Колинз Всеки завеждащ има свой завиждащ.Е. Кроки Завистта продължава винаги по-дълго от щастието на тези, на които завиждат.Ларошфуко Завистта е по-непримирима от ненавистта.Ларошфуко Никой не презира толкова хората, колкото тези, които заслужават най-много презрение.Л. М. Леонов Трудно е да се гледа през пръсти на тези, които ни засенчват.Ст. Лец След хората, които заемат най-високите постове, аз не познавам по-нещастни от тези, които им завиждат.Монтен Завистникът е сам на себе си враг, защото страда от зло, създадено от самия него.Монтескьо Рядко някой поддържа издигащия се, но мнозина подбутват падащия.Наполеон Склонността към кавга, оскърбление и завист е спътник на празните хора.Пиндар Крий своето щастие, за да избегнеш завист, но не възбуждай съжаление.Питак Завистникът казва не това, което е, а това което може да причини зло.Публий Сир От завист човек никога не става по-богат.Дж. Рей Завистта, която говори и кряска, е безсилна; опасна е завистта, която мълчи.А. Риварол В дърво, което не дава плодове, никой не хвърля камъни.Саади Малцина от нас могат да понесат щастието – имам пред вид щастието на ближния си.Марк ТвенЗавистливият отслабва само при вида на чуждото изобилие.Хораций Нищо не прави човек толкова велик, колкото завистта на другите.Ст. Чилингиров Завистта е родна сестра на омразата.П. Шарон Нищо не се хвали така единодушно, както доброто време, и то затова, защото може да се хвали без завист.У. Шенстън Ако нямаш врагове, значи, че не си постигнал нищо в живота. Който се радва на чужда беда, ще плаче от своя.Азърб. пословица Бедата на завистника е в неговата завист.Арабска пословица Силният оцет разяжда съда си.Арменска пословица И аз да не видя, ама и за тях да няма.Българска пословица Гдето се подслони щастието, там нощува и завистта.Латинска сентенция Скорпионът жили не от омраза, а защото му е такава природата.Персийска пословица Завистливият по чуждо щастие съхне.Руска пословицаКойто има злъч в устата, всичко му е горчиво.Руска пословицаНие българите ще се обединим,когато от злоба изядем се до един.Лидия НалбантоваАко завистта човешка се измерва във карати - ний, българите, ще сме най-богати.Лидия НалбантоваИкар да съм мечтая, да летя на воля, но знам ще ми завидят и ще се строполя.Лидия Налбантова
Слънчевият часовник в Хасково
В древността, когато хората са нямали часовници, календари и компаси, слънцето било основен ориентир за времето и пространството. Тогава народите от Месопотамия, Индия, Египет, Елада изобретяват слънчеви часовници. Макар и състоящи се от един вертикален прът, забит в земята, или ритуален обелиск, те научили предците ни да измерват времето. С годините слънчевите часовници ставали все по-големи, по-разнообразни, по-красиви, по-съвършени и все по-сложни...Освен времето, слънчевият часовник в Хасково ни показва и "Розата на компаса". Векове наред символът на розата се свързвал с картите и водел хората в нужната посока. Рисувана на почти всяка карта, "Розата на компаса" сочела север и юг, изток и запад. Първоначално известна като „Роза на ветровете“, тя указвала тридесет и двата вятъра, духащи от посоките на осемте основни ветрове, осемте полуветрове и шестнадесетте четвъртветрове. Когато се впишели в кръг, тези тридесет и две точки на компаса идеално съответствали на тридесет и двете венчелистчета на роза.Слънчевите часовници са най-старите известни засега устройства за измерване на времето – “...за тях работи Слънцето, а никой по-добре от него не знае времето.”
Крепостта Букелон при с. Маточина, област Хасково
 През ІV в., до сегашното с. Маточина, Византийската империя издига мощна крепост - важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон. През Х в. твърдината е разрушена. Две столетия по - късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Тя е иззидана с ломени камъни, споени с бял хоросан, а четири декоративни пояса от печени тухли украсяват фасадата й. Централната част представлява кула с правоъгълен план. На изток от нея е прилепена полукръгла секция, а на запад втора - тясна, издължена, с многоъгълна форма. Крепостта е имала два високи етажа и обширно подземие. Жилищните помещения се намирали в правоъгълната кула. Имало е и малък християнски параклис. Над входа на укреплението е запазен монограм от вградени в зидарията тухли, състоящ се от кръст и буквите - М, Н, Л и К. Букелон е най - добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение.Ирко Петров - археолог 
Средновековната крепост Лютица, област Хасково
Крепостта е сред най–добре запазените средновековни крепости по българските земи. Издигната е на родопския връх „Градището”, на 6 км от Ивайловград. Нейните стени ограждат площ от 14 дка и са с височина до 6 м и дебелина 1,75 м. Част от 12-те кули са запазени почти до първоначалната си височина от 9 м. Те са триетажни и са завършвали с бойна площадка. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император Лъв VI (886–912). Упомената е и по–късно около 940 г. при Константин VII Багренородни. Предполага се, че крепостта възниква по времето на Първата българска държава. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид тя е построена през 12–13 в., по времето на цар Калоян. В извор от 14 в. названието се среща отново - във връзка с Византийската империя. При османското наществие крепостта е непокътната, а към настоящия момент тя е един от най-интересните и перспективни обекти за културен туризъм на територията на област Хасково.
Крепостната стена на град Хасково
Хасково е селище с богата хилядолетна история. На територията на днешния град, заемащ важно стратегическо място по пътя от Централна Европа за Константинопол, в древността се заселват и живеят различни племена. Едни от тях изчезват, други се претопяват, за да дойдат на тяхно място трети, настанили се завинаги, каквито са древните траки. Археологическите проучвания разкриват старо тракийско селище в местността Хисаря.Към края на VIII век, на височината Хисаря (понастоящем квартал Хисаря), южно от Хасковската река, се появява ново селище. Оградено с дебела крепостна стена, то постепенно се разраства, като в началото на X век се издига и втора укрепителна стена. Така преди десет века се ражда ранносредновековното Хасково като типичен български град с развити занаяти, военен гарнизон и значително по брой население.За да изтрият от лицето на Балканския полуостров младата българска държава, през XI век византийските завоеватели разрушават из основи градските стени и разрушават селището. Въпреки тези пагубни удари, населението не напуска родната си земя и се установява на другия бряг на реката, по-късно и около днешния парк „Ямача”.Димчо Аладжов (1930 – 2010), археолог
Долменът при село Хлябово, област Хасково
Долмените(от бретонски: дол – маса и мен – камък) са първите представители на монументалната гробнична архитектура по българските земи. Разпространени са основно на територията на област Хасково в планините Странджа, Сакар и Източни Родопи. Те стоят в основата на по-късно създадените уникални тракийски гробници, каквато е и тази при с. Александрово. Долменът при село Хлябово е най-внушителния в цяла България. Най-ранните материали, откривани при археологическите му проучвания, го датират в ранножелязната епоха (приблизително 1050-500 г. пр. Хр). Вероятно долмените са били издигани за членове на общността с адекватен социален статус. За съжаление, тези личности все още не могат да бъдат изведени от анонимност, въпреки внушителността на съоръженията. Сигурно е обаче, че притежателя на подобно вечно жилище, гарантиращо му безметежно съществуване в отвъдното, е обладавал владетелския институт. Други внушителни представители на мегалитната култура (от гръцки мегалос  – голям и литос – камък) в България са долмените в м. Бялата трева при с. Хлябово, в м. Баямлъка при с. Оряхово и при с. Пелевун, област Хасково.Ирко Петров - археолог 
Скалната църква при с. Маточина, област Хасково
Скалната църква (X век) се намира на около 2 км югозападно от с. Маточина в местността "Дели кая". Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест, коридор. Църквата е изсечена в самата скала абсолютно и само с помощта на ръчни инструменти – факт, който недвусмислено показва колко силна вяра в Бог и воля за работа са имали нашите деди. Общата дължина на Божия храм е 14,05 м, а само на коридора – 4,20 м. Най-високата точка на свода е 3,50 м, а широчината му е 3 м. Отляво от входа личат изсечени стъпала, водещи към обширното плато, под което се намира църквата. В скалата са запазени и следи от издълбани форми с култово предназначение, най-вероятно от времето на траките. От платото се открива красива панорамна гледка: на юг – към меандрите на река Тунджа и на запад – към долината на река Фишера. При ясно време се виждат и минаретата на джамията Селимие в Одрин, Турция.В по-новата история скалната църква е носила името „Свети Дух” и е действала като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече Благунци. На платото над църквата дълги години се е провеждал многолюден събор. През 1934 г. в Маточина е построена нова църква „Св. Св. Константин и Елена” и постепенно богослужебния живот във „вехтата” църква замира.За скалната църква край село Маточина съществуват различни истории и легенди. Една от тях разказва, че на това място преди много векове се е намирала пещера, използвана за светилище. В нея са били почитани древните езически богове. Наблизо имало друга пещера, в която се пазели скулптурни изображения на тези богове, изработени от благородни метали. Статуите се изнасяли само в деня на съответния бог и пак се скривали.Скалната църква при с. Маточина е обявена за паметник на културата от национално значение.Константин Зайков
Античната вила „Армира”, област Хасково
Античната вила "Армира" е паметник на културата с категория "Национално значение". Тя е част от Стоте национални туристически обекта на България. Открита е при изкопни работи за язовир през 1964 г. Издигната в долината на р. Армира (десен приток на р. Арда) през втората половина на І в., тя е един изключителен архитектурен шедьовър.Античната "Армира" е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи допринесоха изключително много за доказването на тракийския произход на нейните основатели. Първият ѝ владетел е бил наследник на тракийски цар (базилевс). Той е получил за заслуги пред римската власт статут на римски гражданин и така е добил правото да създаде вилно стопанство, което е организирал още през 50-70-те години на І век, тоест – само около двадесетина години след окончателното завладяване на Тракия от Рим.Мястото за изграждането на вила "Армира" е било специално избрано. То отговаря на изникванията за подобни градежи, описани от древните римски автори Варон и Колумела: една вила трябвало да бъде построена до голям път, но не на самия път; в красива местност; близо до вода; на южен склон и най-важното – до добри съседи.Античната вила ”Армира” е просъществувала до 9 август 378 година, когато е била опожарена след битката при Андрианопол (дн. Одрин, Турция) по време на Готската война.
Mенхирът при с. Овчарово, област Хасково
Менхирът при с. Овчарово е единствения в света запазен тракийски паметник от този тип. Представлява грубо изсечена конусовидна трахитна колона‚ наподобяваща фалос. Висок е 2.10 м, а диаметърът му в най-широката част е приблизително 1 м. Названието „менхир” е бретонско (men - камък и hir - висок). Този тип съоръжения принадлежат към така наречените мегалити, които за българските земи се датират в рамките на ранножелязната епоха (ХII - VI в. пр. Хр.) и се свързват с траките. Названието “мегалити” в превод от гръцки означава буквално голямокаменни. Към тази група се отнасят съоръжения‚ изсечени в естествените скали или строени от големи камъни с внушителни размери и тегло. В нея се включват някои тракийски крепости‚ долмените‚ скалните гробници‚ басейни‚ ниши‚ кромлехи и др. Менхирите са служили за култови цели. Фалическата им форма се свързва с широко разпространения сред тракийските племена култ към плодородието и вечно обновяващата се природа.Ирко Петров - археолог
Римски път, село Долни Главанак, област Хасково
От Античността и Средновековието до наши дни през територията на съвременната Хасковска област винаги са минавали множество важни пътни коридори. Един от тях е главният път Виа Сингидунум, свързващ Сердика (София) с Константинопол (Истанбул). Той се използвал още от V в. пр. Хр. и имал важно стратегическо значение. През периода на римското владичество пътят е подобрен със солидна каменна настилка и пътни станции, а разстоянията са маркирани с милиарни колони, някои от които се пазят в Регионалния исторически музей в град Хасково. Смята се, че част от Виа Сингидунум е запазена и до днес в Долни Главанак. Трасето на пътя минава непосредствено през селото, след което продължава в посока на с. Тополово докато следите му не се изгубят в разораните ниви. Вероятно тук пътят е продължавал в две направления - на север към масива Чала, където са открити следи от антични и средновековни крепости и по долината на свещената река Арда, където също личат следи от стар път.Ирко Петров - археолог
Светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково, област Хасково
Светилището на нимфите и Афродита се намира в живописна местност до село Каснаково, на няколко километра от Хасково. То е най-добре запазеното тракийско светилище в България. Издигнато е върху руините на древен култов център, възникнал около карстови минерални извори през ранножелезната епоха. Светилището представлява обширен комплекс, включващ множество сгради и голям амфитеатър. Според запазените надписи, то е построено в чест на водните нимфи и Афродита през II век от тракийския ветеран от римската армия Тит Флавий и неговата благоверна съпруга. В комплекса са включени също култови постройки и сгради за поклонниците. Трите минерални извора впечатляват с красивото си архитектурно оформление, а водите им са прочути с лечебната си сила. Всяка година на свещеното място се провежда събор на Възнесение Господне (Спасов ден), 40 дни след Великден. В изворите и около тях се оставят дарове, палят се свещи, коли се жертвено животно. През 1968 г. светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково е обявено за паметник на културата от национално значение.Ирко Петров – археолог
Светилището на Орфей при с. Татул
Несъмнено край Татул бе открит най-старият в Тракия хероон – светилище на обожествен владетел. Последните археологически проучвания сочат, че става дума за самия Орфей – прочутия тракийски певец и герой, легендарен покровител на Родопите.   Комплексът е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. Състои се от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място се заема от изсечен в скалата гроб, до който води тържествено стълбище – символичен гроб на Орфей, за да бъде той посредник между небето и земята, между боговете и хората.  По време на разкопките от 2004-2007 г. на Татул бяха открити цял кръг от огнища – олтари, върху които са извършвани жертвоприношения и възлияния на боговете. В пепелта им археолозите намериха стотици предмети, свързани с древните култове, сред които част от златна маска, подобна на откритите на времето от царските гробници на Микена, глинени човешки идоли, съдове за пиене на свещено вино, навершие за жречески жезъл както и множество кости от жертвоприношенията. 
Скалната църква при с. Михалич, област Хасково
Скалната църква при село Михалич е паметник на културата от национално значение. Тя е единствената в България с уникална триконхална форма. Издълбана е във варовиков масив в местността Айпандо на около 1,5 км от с. Михалич. Коридор с четиринайсет изсечени в скалата стъпала отвежда поклонника дълбоко надолу в наоса. Входът е широк 4 и висок 5 м. Непосредствено над него, в скалата са оформени три плитки полуцилиндрични ниши. С тях древните майстори са искали да наподобят прозорците над входовете на градените църкви. Две подобни, но по-малки ниши, има и върху стените на коридора. Три конхи оформят пространство с форма на кръст. В дъното на източната абсида е изграден подиум – олтар от каменни плочи. В ъглите между централната и страничните конхи строителите са оформили по една триъгълна ниша. Те имитират полуколони или пиластри, носещи купола. По стените са изсечени кръстове. С уникалната си архитектура и внушителни размери, скалната църква при с. Михалич е един от най-интересните християнски паметници по българските земи.Ирко Петров - археолог
Средновековната крепост при с. Мезек, област Хасково
На височината западно от с. Мезек се издигат внушителните останки на Неутзикон - една от най - добре запазените средновековни крепости по българските земи. Построена през XI-XII в., твърдината има форма на неправилен четириъгълник с площ близо 7 дка. Стените й, иззидани от ломен камък, споен с бял хоросан, са украсени с три тухлени пояса от външната страна. Подсилени са с девет внушителни отбранителни кули. Главният вход е откъм запад и е устроен така, че нападателите попадат в клопка на малка площадка, обстрелвана от две страни. Ъгловата кула между южната и западната крепостни стени е с най-големи размери и е съхранена най-добре. Тук личат следи от четири етажа, единия от които подземен. По цялата й височина откъм вътрешността на крепостта има тесен отвор - бойница, предназначен за отбрана, дори когато нападателите проникнат в защитеното от крепостните стени пространство. Така устроена, кулата е била предназначена да изпълнява функциите на донжон - последно укритие за защитниците на укреплението. Ирко Петров - археолог
Тракийската гробница при с. Мезек, област Хасково
Открита през 1931 г., тракийската гробница при село Мезек е най-монументалната и една от най-интересните куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр. и е напълно запазена в автентичния си вид. Покрива я внушителен могилен насип с височина 15 м и диаметър 90 м. Археологическите проучвания сочат, че в нея е бил погребан местен владетел. Тракийската гробница при с. Мезек се отличава с необичайната си архитектура. Изградена е от големи каменни блокове, свързани с железни скоби. В некропола се влиза през дълъг над 20 м дромос (коридор). Следват две правоъгълни преддверия, а след тях - кръгла, погребална камера с висок купол. Запазено е каменното ложе на покойника, а в страни от него - две каменни урни. Под каменните плочи на двете правоъгълни помещения са открити вторични погребения‚ извършени чрез кремация на телата.  В гробницата при Мезек са намерени множество уникални предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Днес находките са изложени в Регионален исторически музеи - Хасково и музеите в София и Истанбул.
Тракийски култов комплекс край село Ангел войвода, област Хасково
Сред множеството мегалитни паметници около Хасково, тракийският култов комплекс край с. Ангел войвода заема особено място. Древното светилище – едно от най-големите в България, е със статут на паметник на културата от национално значение, но до момента не е проучвано (!?) чрез археологически разкопки и понастоящем популярността му е малка.Комплексът се намира върху скалист връх‚ известен под името Асара. По билото му е оставила следи мощна крепостна стена, а по скалите са издълбани над 50 (култови) ниши. При подхода към височината е оформен скален басейн с трапецовидна форма и заоблени ъгли – вероятно съоръжението е служило за жертвеник. В най-високата част, на три зъбера, са изсечени култови съоръжения. Върху най-източното е оформен гроб, до който водят пет стъпала. Едва ли някога ще разберем, дали това е гроб на реално съществувала личност или кенотаф (символичен гроб). В непосредствена близост, в подножието на скалата е врязан голям, неправилен четириъгълник, в центъра на който има полусферична вдлъбнатина. Възможно е той да символизира вратата (прехода) към отвъдното. Върховете на другите два зъбера са полуразрушени, поради което не може да се установи, дали и тук не е имало гробове, подобни на гореописания, или култови площадки, предназначени за ритуални действия.ФотогалерияПрочетете повече тукИрко Петров - археологП.П. Човек от селото може да ви разведе из светилището:Гюлтекин - 0888 819547
Тракийското светилище Глухите камъни, област Хасково
Скалното светилище Глухите камъни е сред най-големите тракийски култови обекти. Обхваща няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива. В подножието на един от тях е издълбана скална гробница. В източната част на гробната камера е оформено легло и малка ниша. Встрани има следи от втора, недовършена гробница. В масива на Изток е изсечена стълба, която води до върха, където е оформен басейн. Останалите три скални зъбера са осеяни с над 200 култови скални ниши. Mястото на светилището е избирано внимателно – изключително красива, респектираща природа и отлична видимост към всички посоки на света. Откроявайки се над околния терен‚ в съзнанието на древните обитатели на Родопите скалните масиви били свещени. За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към свещеното. Този‚ който се издига‚ изкачвайки стъпалата на светилището‚ които водят към небето‚ престава да бъде човек – стигайки до върха‚ докосван от първите лъчи на слънцето‚ жрецът-свещенослужител прониква в едно друго, ново и чисто пространство... Прочетете повече тукИрко Петров – археолог
Тракийски кромлех при село Долни Главанак, област Хасково
Тракийското светилище е открито през 1998 г. от археолога д-р Георги Нехризов и е единственото по рода си в българските земи. За подобни култови места в Западна Европа е възприет терминът “кромлех”, най-известен представител на които е Стоунхендж в Англия.Тракийският кромлех при село Долни Главана представлява култово съоръжение от вертикално побити каменни блокове, поставени направо върху скалата. Заграденото свещено пространство, където са се провеждали ритуалите, е с форма на окръжност. На юг от кромлеха се намират две по-малки съоръжения с останки от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне.Въпреки че не могат да се посочат преки паралели на новооткрития мегалитен паметник, не буди съмнение неговата принадлежност към тракийската култура. Той представлява чудесен пример за творческо прилагане на местна почва на принципите на мегалитното строителство при изграждане на култови съоръжения, типично за траките от I хилядолетие преди Христа.
Ески Джамия (Джами Джадид), Хасково
Ески джамия претендира да е една от най-старите, строени по нашите земи. Според взиданата над входа й каменна плоча с арабски надпис тя датира от 1394 г. Понастоящем тя е значително вкопана в земята (навярно поради повдигане нивото на околните улици).Сградата е правоъгълна и лежи с входната си северна фасада леко отдръпната от улицата в малък двор. Молитвения салон, със слабо подчертана надлъжна ос, на която отговаря централно поставената михрабна ниша в насрещната стена, е осветен от два реда прозорци. Стените на основното тяло (без дюкяните и стопанските помещения) са дебели 1.00 м. В стопанското помещение, откъдето е достъпно и минарето, е запазена стара дървена решетка. Виждат се и следи от външно изписване (върху дебела стена на основното тяло). Минарето е бяло измазано – с четириредов сталактитов мотив под викалото.  Ески джамия е главният действащ молитвен дом на мюсюлманите в града.  Сградата е регистрирана през 1967 г. в брой 68 на Държавен вестник като паметник на културата с местно значение.
Чаршийска джамия (Чарши джамия), Хасково
Наименованието на сградата е свързано с местоположението й – както в миналото, така и понастоящем – в центъра на търговското ядро на града. Сега тя е почти изцяло обградена от плътно долепени до нея дву- и едноетажни търговски сгради и магазини, които до голяма степен я изолират от погледа на минувача.В миналото тя е била свободностояща като особен интерес представлявали двата значителни по големина фонтана, разположени свободно (извън двора й) на известно разстояние от двете й страни. Една особеност на молитвения салон е, че дългата му ос се явява напречна спрямо посоката на влизането. Таванското покритие е плоскостно. В средата на насрещната стена е разположена михрабната ниша, оформена с релефна рамка. Общо взето интериорът е беден, до голяма степен изменен и модернизиран (премахнати са били дървени тавани, предприето е било измазване и пр.). В нишата е запазен добре характерен стенопис с пейзажни мотиви. Външната арихтектура на сградата (с изключение на минарето), е нехарактерна и неизразителна. На южната стена има зазидана плоча с арабски писмени знаци, която е неразчетена.
Тюрбето на Осман баба, с. Текето, община Хасково
Теке (от турски: tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централно място се заема от седмоъгълна сграда – тюрбе, която е гробница/мавзолей (обикновено символично) на светец.  Най-старите текета в България, които са и най-големи и най-известни – са четири: на Демир Баба край с. Свещари, Исперихско; на Акязълъ Баба в с. Оброчище, Добричко; на Кадемли Баба край с. Сокол, Новозагорско и на Осман Баба край с. Текето, Хасковско. Но кой е Осман Баба? Отговор на този въпрос дава археологът Димчо Аладжов (1930-2010).Ето и превод на надгробния паметник: „КРАСИВ КРАЙ! Ако Всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той – в необятната като море божия благодат, беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечността Осман Баба.”  През миналия век текето на Осман Баба е обявено за паметник на културата.Прочетете повече тук
Битката при Клокотница, Хасково
Из "История" на Георги Акрополит"И тъй, след като Тодор Комнин се издигнал с успехите си и станал съсед на българите, той сключил договор с царя на българите Иван Асен [II]. . . А Тодор Ангел [Комнин], понеже бил дързък и се държал своеволно не само в царските, но . . . във всички държавни работи, постоянно престъпвайки клетвите и нарушавайки споразуменията със съседите, скъсал договорите с Иван Асен и тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци. Той минал край Адрианопол [Одрин] и вървял край горното [средното] течение на Еврос [Марица], търсейки да завърже сражение с българите. А всъщност търсел собствената си гибел. Защото той смятал, че българите ще се уплашат и не ще издържат изобщо дори първото нападение на войската му. Но българите не мислели така. Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Тодор Ангел, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите [куманите], които не наброявали [дори] хиляда, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Тодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница. И за да ви изложа накратко всичко, Тодор бил решително победен от българите . . . Били пленени от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината и ги отпратил по селата и градовете им . . . Всички му се възхищавали и го облажавали, защото не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи, както българите преди него. Затова той бил обичан не само от българите, но и от ромеите и от другите народи."
Горящото сърце на Данко - Максим Горки
Мнозина от Вас ще попитат: – Защо разказът на Горки е поместен тук?Отговорът е: – Горящото сърце на Данко е вградено в Монумента на Пресвета Богородица в нашия град. Прочетете този страшно силен разказ на Максим Горки! Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвътрата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън-горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните и тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тоя смрад хората гинеха един след друг.Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязът от тая гора и затова имаше два пътя: - единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбико в лепкавата тиня на блатата.Тия каменни дървеса се възправяха денем мълчеливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякъш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякъш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора.Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и тия завети. И затова през дългите нощи под глухия шум на гората, в отровния смрад на блатата те седяха и мислеха.Ала нищо не изтощава телата и душите на хората така, както ги изтощават мъчителните мисли. И хората изнемощяха от мисли. . . Между тях се роди страх, който скова яките им ръце, от плача на жените над труповете на умрелите от отровния смрад и над съдбата на скованите от страх живи хора се роди ужас и страхливи думи почнаха да се чуват в гората, отначало несмели и тихи, а след това все по-високо и по-високо. . . Искаха вече да отидат при врага и да му дадат в дар своята свобода и вече уплашени от смъртта, не се страхуваха от робския живот. . . Ала в това време се яви Данко и сам спаси всички.Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си:- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим!Хайде! Хайде! . . .Вгледаха се в него и видяха, че той е най-добър от всички, защото в очите му светеше много сила и жив огън.- Води ни! - казаха те.Тогава той ги поведе . . .Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярвяха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна пленясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощна стена. Клоните им се бяха преплели; корените се бяха изпънали като змии навсякъде и всяка стъпка струваше на ония хора много пот и кръв. Дълго вървяха те . . . Все по-гъста ставаше гората и все повече намаляваха силите им!И те почнаха да роптаят срещу Данко, като казваха, че той, млад и неопитен, напразно ги е повел нанякъде си. А той вървеше пред тях и беше бодър и светъл.Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора.Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да ги води - да, точно тъй!Те се спряха и под победния шум на гората, сред разтреперания мрак, почнаха уморени и зли да съдят Данко.- Ти - казаха те - си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ти ще загинеш!- Вие казахте: “Води ни!” и аз ви поведох! - извика Данко, като изпъна срещу тях гърдите си. - Аз имам мъжество да водя и затова ви поведох. А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазите силите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте - като стадо овце!Ала тия думи ги разяриха още повече.- Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те.А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труден път, и видя, че те са като зверове. Много хора се бяха изправяли около него, но по лицата им нямаше благородство и той не можеше да чака милост от тях. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогава в очите му блеснаха лъчите на оня могъщ пламък . . . А когато те видяха това, помислиха, че той е освирепял и затова очите му така ярко блестят, задебнаха като вълци, очаквайки, че той ще се бори с тях, и почнаха по-плътно да го обграждат за да могат по-лесно да го хванат и убият. А Данко вече разбра какво мислят и от това сърцето му още по-ярко пламна, защото тая тяхна мисъл роди у него скръб.А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше . . .- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си.То блестеше ярко като слънцето и по-силно от слънцето. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото.- Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място, дигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.Очаровани, те се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя шум бе заглушен от тропота на тичащите хора. Всички тичаха бързо и смело, увличани от чудесната гледка на горящото сърце. Загиваха и сега, но загиваха без оплаквания и сълзи. А Данко непрестанно вървеше напред и сърцето му непрестанно блестеше, блестеше!И ето че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълчелива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а тука блестеше слънцето, въздишаше степта, искреше в брилянти от дъжд тревата и реката лещеше като злато . . . Беше вечер и от лъчите на залеза реката изглеждаше червена като кръвта, която бликаше на горяща струя от разкъсаната гръд на Данко.Хвърли поглед пред себе се към степната шир гордият и смел момък Данко, хвърли радостен поглед към свободната земя и се засмя гордо. А след това падна и умря.А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна.
Оранжевият мост в Хасково
♫"...Оранжево небето, оранжево морето, Оранжева тревата, оранжев и градът С оранжевите майки, оранжеви дечица, Оранжеви китари, оранжево звънят..."♫Няма как да не се усмихнете, минавайки по един от най-оживените булеварди на Хасково – булевард „Освобождение”. Не пропускайте да вдигнете глава нагоре, за да видите прословутия Оранжев мост и, разбира се – фигурите върху него. Скулпторът Господин Тенев-Гуспата дълго обмислял различни идеи за композицията: имало хрумвания върху моста да бъдат направени балерини, извънземни човечета, търкалящи се пъпеши, пълзящи охлюви...Но една идея надделяла – идеята, че догато едни се карат, други печелят... От едната страна на моста има две групи от деца, като едната група завършва с куче, а другата – с коте. Те дърпат въже в различни посоки; спорят – едните са "за", а другите "против"... нещо. На другата страна на моста има други деца, които наблюдават спора с насмешка. Едното от тях маха с ръка и си клати краката – все му е тая за глупавия спор.Арт инсталацията е направена в наивистичен стил. Фигурите изглеждат така, сякаш са правени от деца. А и има ли по-усмихнат, по-жизнерадостен и по-детски цвят от оранжевия!?  Оранжева песен 
За траките от бащата на историята – Херодот
Херодот V 6-7 (за траките)"...У останалите траки има следния обичай: продават чедата си навън. Девиците не пазят, ами ги оставят да се любят с който мъж пожелаят. Обаче жените си пазят здраво; откупуват ги от родителите им за много пари.Татуирането се смята за благородно, а не татуирането - за неблагородно; бездействието - за прекрасно, а да си земеделец - най-долно; да живеят от война и грабежи - за най-хубаво. Това са най-забележителните им обичаи." Херодот IV 94 (за траките) "Te (става въпрос за тракийското племе гети) обезсмъртяват по следния начин: те смятат, че не умират и че загиващия отива при божеството Салмоксис, което някои от тях назовават Гебелеизис. Всеки четири години те изпращат при Салмоксис вестител, избран помежду им по жребий, като всеки път му поръчват да предаде техните желания. Изпращането става така: поставени за тази цел хора държат в ръце три копия, а други хващат за ръцете и краката човека, когото пращат при Салмоксис, похвърлят го нагоре и той пада върху върховете на копията. Ако умре, прободен от копията, смятат, че богът е благосклонен към тях; ако не умре, хвърлят вината върху самия пратеник и го обявяват за лош човек, след което пращат друг. Поръчките се дават на пратеника, докато е още жив. Същите тези траки при гръмотевици и светкавици пращат стрели нагоре към небето, заплашвайки бога, понеже вярват, че не съществува никакъв друг бог освен техния." Херодот V 4-5 (за траките)"Но траусите, които във всичко друго изпълняват същото, както и останалите траки, постъпват по следния начин, когато някой се ражда или умира: близките сядат около новороденото и го оплакват за това, колко беди трябва да изстрада, след като се е родило, и изброяват всички човешки страдания; а умрелия погребват сред игри и веселия, като казват за него, че след като се е отървал от толкова много беди, се намира в пълно щастие."
Защитена местност Злато поле, област Хасково
"Злато поле" е обявено за защитена местност през 2001 г. Обхваща старото корито на Марица, което е откъснато от реката през 50-те години на миналия век. Защитената местност "Злато поле" включва няколко водни басейна с различна площ и дълбочина, тръстикови и папурови масиви, острови и пасища. Това е най-голямата влажна зона с естествен характер в поречието на река Марица.Защитената местност "Злато поле" е най-характерна с пернатите си обитатели, предимно водолюбиви видове. В защитената местност могат да бъдат видени малкият гмурец, зеленоногата водна кокошка, малкият воден бик, земеродното рибарче и много други. За редица видове защитената местност "Злато поле" е важно място за зимуване и почивка по време на миграция. Така тук през зимата са регистрирани да нощуват до 2000 екземпляра от световно застрашения малък корморан и това определя защитената местност като Рамсарско место. Други такива видове са белооката потапница и ливадният дърдавец. Интересни за орнитолозите са големият воден бик и белооката потапница.Преди години в защитената местност "Злато поле" бе пренесена включената в Червената книга бяла водна лилия от естествено находище при Поповица (също старо корито на река Марица). Засаждането на лилиите е част от цялостната програма за възстановяване биоразнообразието.За контакти и повече информация: +359 889 710 508 – Николай Апостолов
Песента „Среща” на Щурците – ♫ ...край реката редят се, редят се тополите... ♫
"♫ ...Край реката редят се, редят се тополите... ♫" – да, това е песента "Среща" на Щурците. Навярно обаче не знаете, че всичко това се случва край Хасковската река. Прекрасните стихове са на поета от Хасково Симеон Стоянов (1937-2002) и са посветени на красива учителка от града.Хасковският поет Симеон Стоянов е автор на един от най-красивите текстове, превърнал се в песен и изпят от легендарната група „Щурците”. „Среща” става безпорен хит от албума XX Век на Кирил Маричков и компания, а самия вокалист споделя, че е предусещал успеха на тази песен. Тя достига до него чрез композитора Христо Ковачев, с когото работят заедно по музиката, а Маричков прави и аранжимента на песента. Две години след издаването на XX Век, знаменитият „щурец” лично се запознава с автора на текста Симеон Стоянов. Кирил Маричков си спомня, че през годините с хасковския поет са разговаряли и за създаването на нова песен, която за жалост не се реализира.„Среща” и „Две следи” се превръщат в най-големите хитове на „Щурците” през 80-те години, а албумът XX Век е истински скок в музикалната им кариера, поставил началото на последвалите успехи. „Не зная, дали когато създава песен, един творец може да предскаже успеха й в бъдеще. Но аз много харесах „Среща”, тя е песен с чувство и подозирах, че тази балада ще има успех”, спомня си Кирил Маричков и добавя: „Тая песен създаде и някои неочаквани ситуации. „Край реката, редят се, редят се тополите...”, стана повод София и Пловдив да претендират, че това е песен за техния град. В София – защото имало тополи покрай Перловската река, а в Пловдив – покрай Марица. Но мисля, че на всички вече е ясно, че това е песен за Хасково. „Среща” винаги е песента ни за „бис”, която пеем с колегите ми от „Фондацията” по време на Празниците на град Хасково”, сподели Кирил Маричков.Щурците - Среща (YouTube)Мария Тоневажурналист
Арменската църква Сурп Степаннос (Свети Стефан) в Хасково
В първите десетилетия на 20 век хасковската арменска общност постепенно се развива и укрепва. Главната им цел сега е да си създадат Богослужебно място. На едно събиране се взема решение двете стаи, намиращи се в дворно място, закупено от общността, да бъдат преустроени в параклис. Започва се трескава работа – срутват средната стена и съединяват двете стаи, превръщайки ги в параклис. Единият ъгъл представлява олтар като на стената е поставена иконата на Света Богородица, а от двете страни – две големи запалени свещи. В средата е поставен Вем кар, донесен от църквата в Хай-кюх. През 1923 г. за първи път празнуват Великден. Извършва се първото богослужение. Цялата хасковска арменска общност присъства на това грандиозно събитие. 24 февруари 1924 г. е паметна дата. Събралите се родолюбиви арменци избират църковно ръководство. Сформира се и дружеството "Аракс", чиито членове с неуморен плам допринасят за постигане целите на хасковската арменска общност. Тяхното усърдие и стремеж за по-скорошно завършване на сградата, предвидена за църква и училище, се увенчават с успех. На 15 август 1925 г., Успение на Пресвета Богородица, сградата е предадена на църковното настоятелство. Първият етаж е определен за църквата, именувана "Сурп Степаннос", а горният етаж – за училище. Прочетете повече в книжката „Животът на Арменската общност в Хасково през 1880-1980 г.”
Бюст-паметник на Петър Берковски
Бюст-паметникът на Петър Берковски е открит на 24 юни 1971 г. Той е разположен в малко парково пространство в началото на бул. “Г.С.Раковски”. Автор на паметника е Яни Ставрев. Постаментът е изработен от камък с текст “Петър Берковски 1852-1892 г. /размери – 0,60/0,50/1,85 м./ Бюстът е изработен от бронз, “третиран реалистично – с портретна характеристика и прилика” /размери – 0,55/0,42/1,30/.Петър Берковски е роден през 1852 г. в град Лом. През 1872 г. е назначен за главен учител в Хасково и свързва съдбата си с нашия град. Председател на Хасковския революционен комитет, основан при идването на Апостола през есента на 1872 г. Заточен в Диарбекир след “Хасковското покушение” през май 1873 г., където престоява почти три години. Успява да избяга и да се включи в редовете на Българското опълчение по време Руско-турската Освободителна война. Той е първият окръжен управител на Хасковския департамент в периода на Временното руско управление до май 1879 г. През 1881 г. е избран за кмет на Хасково, длъжност, която изпълнява до 30 октомври 1882 г. По това време той е и председател на Училищното настоятелство. Попаднал във водовъртежа на острастени политически борби, подава оставка, но отново е избран от хасковци. С отворено писмо към съгражданите си той благодари и отказва новия избор. Благодарственият адрес на гражданите на Хасково до Берковски отразява тяхната признателност за изключителната му и безкористна апостолска дейност на учителя, революционера, опълченеца, свързал живота и делото си с нашия град. През 1883 г. той вече е в Пловдив, започва да издава в. “Съединение” и се посвещава на каузата за обединението на Княжество България и Източна Румелия. Последователно е окръжен управител в Ловеч и Оряхово, а при обявяване на Съединението /6 септември 1885 г./ и по време на сръбско-българската война – в Лом. В качеството на Ломски окръжен управител развива изключителна дейност по време на обсадата на Видинската и Белоградчишката крепости, за което е удостоен с орден “Св. Александър – ІV степен с мечове”. Умира в родния си град на 15/27 март 1892 г. автор: д-р Виолета Костова
Горящото сърце на Данко (витраж)
Няколко думи за необходимостта да се обнови съществуващият от 1972 г. витраж "Горящото сърце на Данко", вграден в основата на Монумент Богородица, поради техническата невъзможност да бъде запазен и напредналите процеси на ерозия. Многократните опити да бъде укрепен нямаха очаквания резултат.Проектант на паметника-костница (както тогава се наричаше) и съответно на пластиката-витраж е видният скулптор Стою Тодоров (1919-1997). В първоначалния си автентичен вид композицията е изпълнена от оцветено в масата си монолитно стъкло, което достига в някои фрагменти до 20-25 см дебелина, а някъде и повече. Поради сложната технология на леене на такова обемно стъкло и липсата на специалисти в България, Партията привлича латвийският майстор-стъклар Лауринайтис, който в продължение на месеци се бори със стъклото в цеховете на стъкларския завод в Белослав. В ония години за комунистическата партия нямаше невъзможни неща, що се отнася до финансиране на подобни начинания от монументален характер...Моята задача, залегнала в заданието, беше да запазя досегашния пластичен израз на идеята за "Горящото сърце на Данко". С радикалната промяна на предназначението и статута на монумента, с натоварването на архитектурния обем с християнски символи и във връзка с необходимия и наложителен синтез, при проектирането бяха направени някои допълнения в графичното решение. Това са довнесените в композицията, органично свързани с темата християнски символи, които обогатяват, допълват и допринасят за синтеза: • Вписване на издигащите сърцето ръце в източноправославния равнораменен кръст, които от своя страна е вписан в ореол, символ на божественост. • Вписване на три, едно в друго сърца, символ на триединството на Бог и божествената любов.• Светлина, извираща от един единствен идеен, композиционен и цветови център.Това са само някои от четливите християнски символи, които съм използвал, за да постигна пластичния еквивалент на основната идея.Техническото изпълнение реализирах с витражната техника "Тифани". Използвах структурно, оцветено в масата си арт стъкло.Автор: Михо Михов
Арменската общност в град Хасково
В последните десетилетия на 19 век, живеещите в Турция арменци са заплашени. Налагало се да потърсят убежище в мирни, свободни и защитени държави. През 1880 г. част от арменците в град Одрин емигрират в България. След дълго лутане в търсене на място за по-добър живот, през 1882 г. десетки арменски семействата се установяват в Хасково. Новите хасковлии се занимават предимно със занаяти – златарство, часовникарство и прочие както и дребна търговия. За кратко време се съвземат и заживяват един спокоен живот. С доброто си поведение те бързо печелят уважението на съгражданите си. През 1922 г. много от арменците в Турция бягат от страната. Една част търсят убежище в България – милосърдна държава, която отваря врати и ги приема. Голяма част от бежанците са крайно нуждаещи се, търсещи каквато и да е работа за препитание. Лутат се из българските градове като повечето остават в Хасково, защото намират работа в тютюневите складове. Прочетете повече в книжката „Животът на Арменската общност в Хасково през 1880-1980 г.”
Паметникът на Тримата ремсисти в Хасково
Работническият младежки съюз или РМС (произнасяно „ремс”) e младежка организация, обединяваща трудещите се младежи в България в началото на 20 век. Членовете ѝ се наричали ремсисти.Паметникът на Тримата ремсисти в квартал „Бадема” е построен в чест на Тодорка Паунова, Иван Райков и Кънчо Иванов – младежи, герои, жертвали своя живот в името на идеалите си. Те загиват на 8 април 1943 година, обсадени в една плевня близо до Хасково, под куршумите на войска и полиция.Паметникът на Тримата ремсисти е ярък представител на т. нар. "тоталитарното изкуство" (по-точно е "социалистическо изкуство" или "социалистически реализъм") в България. Образите са талантливо изваяни от скулптора Димитър Алексиев. Мемориалът е открит на 6 ноември 1974 година. На церемонията присъстват най-близките на загиналите, първият секретар на Окръжния комитет на БКП – другаря Корцанов, секретарят на ОК на БКП – другаря Атанасов, чавдарчета, пионери и комсомолци. За живота и подвизите на загиналите младежи говори другарката Иванка Димитрова – секретар на ГК на БКП.Идеята за издигането на Паметника на Тримата ремсисти тогава е зов към поколенията да бъдат верни на народа, партията и комунистическото дело.
Братската могила в Хасково
Идеята за Братската могила в Хасково се ражда в края на 1946 година, когато е съставен списък на загиналите борци, чиито тленни останки да бъдат погребани там. През 1948, на 2 юни, костите са пренесени с траурно шествие в Градската градина. Паметникът е издигнат по-късно на хълм „Ямача” и е дело на скулптора Стою Тодоров. Той представлява архитектурен ансамбъл с релеф и паметна плоча на загиналите. Материалът е бял варовик, облицовка, със задължителната петолъчна звезда (петолъчка) – символ на Комунистическото движение. От едната страна на Братската могила в Хасково е изсечена 1923 година – годината на Септемврийското въстание, организирано от Българската комунистическа партия (БКП) под давление на Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат. От другата страна на Братската могила в Хасково е изсечена 1944 година – годината, в която след преврата от 9 септември на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ). Паметникът е официално открит на 8 септември 1955 г.
Траките
През I хил.пр.Хр. древните траки са един от най-многобройните народи в Европа. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите – в Югоизточна Тракия, бесите – в Родопската област, гетите – в североизточните райони, трибалите – в днешна Северозападна България и витините – в Мала Азия. В плодородните равнини на Тракия е развито земеделието, а в планинските райони водеща роля играе животновъдството. Развити са рударството, металообработването, грънчарството, кожарството, дървообработване. Войната е постоянен спътник в техния живот.Най-характерна и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската култура са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Броят на тракийските могили в България е между 10 000 и 60 000. Една от най-големите и внушителни е тази край с. Мезек, Свиленградско. Със своите великолепни стенописи са прочути гробниците край Казанлък, с. Свещари, Исперихско и с. Александрово, Хасковско.За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от откриваните днес тракийски съкровища. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от 9 златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой – само 5, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край с. Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница.
Древният златен рудник край с. Стремци
Ако за златото и неговите находища знаем толкова, колкото са знаели траките, бихме си спестили много грешки и заблуди и бихме намерили по-пряк път към богатствата, които крият и сега недрата на нашите земи. Едно от отдавна забравените находища на злато се намира на около 30 км от град Хасково между селата Рани лист и Стремци.Обектът представлява огромен по размери за времето си рудник и находище за добив на злато. Неговото разработване е свързано с историята на цивилизациите около археологическия обект Перперикон още от времето на Одриското царство (а може би и преди това).Прелюбопитен факт е, че при целенасочените съвременни изследвания на почвения слой близо до входовете на някои от галериите, шахтите и комините на древния рудник, всички взети проби показват наличие на зърна от самородно злато. В проби с тегло 20 кг, са установени 135 зърна от самородно злато с размери от 0.05 до 1 мм.Няма съмнение, че дейността на златния рудник край с. Стремци е била прекратена непосредствено преди нахлуването на турците в Балканския полуостров. Логично е да се търси връзка между двете събития. Византийците, собственици на рудника по това време, очевидно не са искали нашествениците да проникнат в най-вътрешната му част и преди оттеглянето си са изградили бариери от отбит скален материал и водни прегради във вид на сифони. По всяка вероятност в най-вътрешните части на рудника са оставени неща, за които са знаели само те. И ако това предположение е вярно, там и сега се намира пребогат археологичен материал, грижливо укрит от Византийската империя.Васил АтанасовИз Годишник на Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", гр. София
Хасковска тракийска организация
Тракийци в България се назовават българите живеещи или произхождащи от географската област Тракия, включително нейната Беломорска и Одринска част. В България регионът обхваща приблизително 9 административни области: Бургас, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Смолян, Стара Загора, Ямбол и Хасково.Хасковската тракийска организация съществува от 1919 година, но официално е създадена след IV редовен събор през 1920 година, когато в цялата страна започват да се създават културно-благотворителни дружества на тракийските бежанци. Хасковското дружество е едно от първите и обединява близо 6000 души. Организацията е една изключително активна. Неин пръв председател е Коста Георгиев, издигнал се по-късно до ръководител на националното движение на тракийските бежанци. Организацията съществува и работи до 1934 година, когато е разтурена по закона за забрана на политическите партии. По-късно е възстановена като културно-благотворително дружество, в каквато форма съществува и до днес под името Тракийско дружество „Георги Сапунаров”, Хасково.Съюз на Тракийските дружества в България
Хасковският затвор
Хасковският затвор е построен в края на XIX век за нуждите на затворническото дело в града и региона. Затворническият комплекс разполагал със следствен двор с килии за арестуваните, които не са получили още присъди. В комплексът е имало също така и наказателен двор с килии, в които осъдени излежавали присъдите си и женски двор с килии за осъдените жени. Освен това е имало перално помещение, параклис и други стопански постройки. В периода 1923-1944 г. се използва за политически затворници. Затворът е действащ до 50-те години на XX век. През 70-те години е обявен за паметник на културата. След това наказателния и женския двор с прилежащите килии е предоставен на тогавашния окръжен музей в град Хасково. До 1990 година там е имало експозиция на Регионален исторически музей – Хасково.В края на 2011 година на община Хасково бяха дадени 5 дка военни имоти, в които е и старият затвор. Състоянието му в момента е печално! Община Хасково търси финансиране, за да бъде реставриран и превърнат в музей.Хасковският затвор - Фотогалерия 
Барелеф на археолога д-р Георги Китов, община Хасково
Михо Михов - авторПоемайки задачата от община Хасково по реализация на идеята, си дадох сметка, че няма да е много лесно, имайки предвид голямата популярност на д-р Китов, която се люшкаше от „Осанна!” до „Разпни го!”. На първо време разполагах с няколко любителски снимки, повечето правени по време на разкопки и един (по всяка вероятност студиен) фотопортрет, предоставен ми от съпругата на Георги Китов – археолога Диана Димитрова.От пръв поглед вниманието ми грабна една снимка на Китов в едър план, с типичната „каска” на главата, в 3/4 профил, гледащ назад през рамо, съсредоточен на фона на цъфнала слънчогледова нива. Това беше впечатляващо за мен и реших, че ще тръгна в своите търсения оттук. Проучването на темата продължи с преглед на някои негови научни публикации, всичко публикувано като артефакти, къде, кога, как и прочие.Задачата беше да се постигне пластичен еквивалент, отговарящ на идейния замисъл и характера на архитектурната среда и да се постигне синтез. Символичната трактовка на цялата композиция се внушава от очертания силует на пясъчния часовник, символ на изтичащото време. Тази идея е ключова за изграждането на композицията, състояща се от симетрични части по хоризонтала и вертикала. Долната част очертава силуета на могила, в чийто разрез е вкаран елемент монета с изображение на тракийски конник, символ на автентичното тракийско изкуство.До идеята за това композиционно решение се стигна и благодарение на конкретните архитектурни дадености, имайки предвид водещата в случая роля на архитектурата за осъществяване на синтеза. Пластичните компоненти, съставящи цялата композиция, се вписват органично в растера на облицованите плочи. Композицията е изградена със стремеж за символично обобщение и в същото време – с една конкретна емоционално-психологическа задача, решена чрез общата изобразителност и портретната индивидуализация. Като най-подходящ материал за реализация на идеята беше избран бронза. Мащабът и ситуирането на барелефа бяха намерени естествено и логично, ръководейки се от Ренесансовата максима, според която човекът е мярка за всички неща.П.П. Приносът на д-р Георги Китов (1943-2008 г.) към световната археология е огромен и неоспорим. Хасково е единствения град, който изгражда мемориал (барелеф до Александровската гробница) и именува улица в негова чест – скромен жест на признателност и почит.
Узунджовският панаир
Панаирът в село Узунджово добива широка известност и се налага като водещ сред останалите панаири не само по българските земи, но и на територията на цялата Османска империя. Развитието на панаира е благоприятствано от редица фактори. Още от древността, през Узунджово е минавал римски път. Близостта на селището до река Марица, която тогава е била плавателна, също допринася за развитието на региона. Не по-маловажен е и фактът, че Узунджово се намира на пътя, свързващ Европа и Азия, Изтока и Запада (настоящият международен път Е80). С течение на времето, Узунджовският панаир се превръща в център на търговия. Там се съсредоточават не само български търговци, а и такива от Европа и Азия, натрупват се значителни капитали и се осъществява огромен стокооборот. Узунджовският панаир просъществува близо два века. Със започването на Руско-турската освободителна война, международното търговско средище прекъсва своя живот. След Освобождението и разделянето на българските земи на две части, Пловдив се обособява като столица на Източна Румелия. Постепенно градът се развива в икономически и културен аспект. На 15 август 1892 г., по време на управлението на Стефан Стамболов, се открива пловдивският панаир, който е приемник на Узунджовския. Прочетете повече  
Параклис Свети Трифон – парк Кенана, Хасково
През месец март 1925 г. хасковските лозари се събират в местността „Кенана“ и вземат решение да се издигне параклис в чест на Свети Трифон: светецът-лозар на българите. Строителството на християнския храм продължава около две години, а след като е осветен, е преотстъпен на Българската православна църква.През десетилетията на параклиса „Свети Трифон“ се събирали лозарите, ловните дружинки и много други миряни от хасковския край. Всяка година на празника Свети равноапостолни Константин и Елена (21-ви май) е имало водосвет и събор; пищни тържества и ловни състезания.През 60-те години на миналия век, градският комитет на Българската комунистическа партия в Хасково отнема параклиса „Свети Трифон“ от лоното на Църквата и го преустройва на водохранилище за нуждите на В и К (Водоснабдяване и Канализация). Така започва частичното разрушаванене на Божия храм. След години параклисът е напълно изоставен; оскверняван е многократно от нечестиви люде.През 2008 г. група хасковлии решават да възстановят мястото за поклонение и създават гражданско сдружение "Св. Трифон – Кенана". Строителните дейности започват през месец април 2012 г.Във всички хасковски църкви са поставени кутии за дарения. Идеята е параклиса „Свети Трифон“ да бъде възстановен и изографисан така, както е бил преди. Банкова сметка на гражданско сдружение "Свети Трифон – Кенана":BG51 CBUN 9195 1000358156, за „Свети Трифон – Кенана“Телефон: 0888 629 135
Параклис „Свето Възнесение Господне” – парк Ямача, Хасково
Параклисът „Възнесение Господне” е издигнат на хълма Ямача преди повече от седемдесет години в чест на едноименния православен празник. Уви, точната дата на построяването му остава неизвестна. Първоначално храмът е без иконостас и не е изографисан.Всяка година на Възнесение Господне – Спасовден (празнува се винаги в четвъртък като един от великите празници на 40-тия ден от Възкресение Христово - ПАСХА), миряните от Хасково и околията са правели там голям събор. За съжаление, през 50-те години на миналия век, параклисът „Възнесение Господне” е иззет от лоното на Българската православна църква и е използван като склад на предприятието „Паркове и градини”. Едва след „избухването“ на демокрацията в България през 1989 година, Божият дом е върнат на Църквата и започва неговата цялостна реставрация – дърворезбарят Стоян от село Динево създава прекрасен иконостас, а стените са изрисувани от хасковския зограф Владимир Димитров.Параклисът „Възнесение Господне“ е отворен за посещения всеки ден от 12 до 19 часа.Послепис: Любопитно е да се спомене, че иконостасът в параклиса „Възнесение Господне“ е умалено копие на този от църквата „Свети Архангели Михаил и Гавраил” в град Хасково.
Аязмо и параклис „Света Анна” – село Тракиец, община Хасково
Историята на това свято място започва преди близо два века. Една жена била сляпа по рождение. В навечерието на Успение на Света Анна – 25 юли, Господ ѝ се явил и казал: „Ще отидеш в Елехча (старото име на село Тракиец – бел. ред.). Там, в гората, има един камък, от който извира вода. Ще вземеш от тази вода, ще измиеш очите си и ще прогледнеш.“ Отишла жената и намерила извора. Прекарала там цяла нощ и мила очите си. На сетния ден прогледнала. Тогава започнало изграждането на параклиса, който местните нарекли на името на Света Анна – покровителка на жените и децата, лечителка и майка на Пресвета Богородица.Параклисът „Света Анна“ до село Тракиец е изграден изцяло с дарение и труд от хора, на които целебният извор е помогнал. Миряни от цяла България се стичат на святото място, дирейки спасение. Живата вода от аязмото помага не само при проблеми със зрението – много бездетни двойки се сдобиват с първа рожба след посещението си в параклиса. Стотици люде, страдащи от най-различни болки, получават изцеление от Света Анна.Всяка година в деня на Успението на Света Анна (25 юли), благодарни хора от цялата страна се сбират на аязмото на параклиса, отслужва се водосвет и се дава курбан.През лето Господне 2009-то, за да се означи святото място, Красимир Бойчев – кмет на село Тракиец, издига със собствени средства тринадесет метров железен кръст.Кера Иванова – клисар в параклиса „Света Анна“ – село Тракиец, община ХасковоТелефон: 0888 589 915
Мемориален комплекс „Нашето летище Узунджово”, община Хасково
Мемориален комплекс „Нашето летище Узунджово” е открит на 03.12.2011 г. от командира на ВВС генерал-майор Константин Попов. С това събитие беше отбелязана 60-годишнина от създаването на 21-ви изтребителен авиационен полк.В центъра на Узунджово е „кацнал” МиГ-21 с борден номер 520, паметна плоча с имената на загиналите 20 военнослужещи при изпълнение на служебния си дълг и паметник на Георги Бенковски.По време на тържеството генерал-лейтенант от резерва Стоян Топалов връчва на дружеството на СОСЗР „Генерал Стоян Велков” юбилейния медал „100 години независима България”. Узунджовското дружество е първото, което получава това високо отличие.Това е едва първият етап от мемориалния комплекс. На 16 октомври 2012 г., по случай 100 години от Балканската война и използването на самолета като бойно средство, бяха открити паметни плочи с имената на Радул Милков, Продан Таракчиев и Райна Касабова. Под тях беше закопана гилза с послание за поколенията.В кметството на Узунджово се създава експозиция с материали, снимки, документи и други предмети и се подготвя издаването на книга за историята на военната база.Вторият етап от изграждането на комплекса трябва да бъде завършен за 12 април 2014 г., когато ще се честват 60 години от създаването на летището.Комплексът е изграден по инициатива на група бивши военнослужещи от летището начело с о.з. полковник Стоил Костов и о.з. полковник Видин Ковачев. С активното съдействие на местното дружество на СОСЗР „Генерал Стоян Велков”, помощта на Министерство на отбраната, община Хасково, Командването на ВВС, поделенията в Граф Игнатиево и Хасково и десетки дарители.С цел довършване на втори етап, създаване на пълна прозрачност за набиране и разходване на материални и парични средства с решение №126/03.12.2012г. на Хасковски окръжен съд беше регистрирано сдружение с нестопанска цел, със същото име. Във връзка с набирането на необходимите средства на името на сдружението е регистрирана банкова сметка:РАЙФАЙЗЕН БАНК-ХАСКОВО IBAN - BG37 RZBB 9155 1003 1046 33 BIC - RZBBBGSFУправителният съвет на сдружението благодари предварително на всички, които ще подпомогнат довършването на мемориалния комплекс.
Стенописите в параклис „Свето Възнесение Господне” – парк Ямача, Хасково
Декоративната стенна украса на параклис "Свето Възнесение Господне"  включва традиционни библейски сюжети и светци, характерни за нашите църкви според православния канон, но образите са предадени по-реалистично с цел изразното им въздействие към посетителите. Запазена е традиционната техника на изписване(върху суха стена), тоновете са свежи и предават тържественост на параклиса. Тъй като неговата площ е малка по размери и съобразно архитектурната му даденост са изписани най-важните сцени и образи, задължителни за православен храм. В центъра на тавана, символизиращ небето, е изписан Христос Вседържител, заобиколен от 9-те Ангелски войнства и 4-мата евангелисти в медальони. Следва декоративен фриз, където също в медальони са изписани старозаветни пророци, а под него – светии в цял ръст. В олтара абсида, както повелява канона – Св. Богородица – Ширшая небес със Св. Трисветители, над нея – сцената Благовещение, а на западната стена – Успение. В стенната площ на параклиса са включени и няколко сцени (най-характерните) от живота на Христос – от Неговото Рождество до Възнесението Му.Текст:зографът Владимир Димитров – автор на стенописите0884 503 516
Морена – посветена на загиналите в дните на Освобождението хасковлии
Идеята за възпоменателна плоча, посветена на падналите в дните на Освобождението хасковлии възниква в Гражданския клуб на Хасково в края на 30-те години на ХХ в. Тя е реализирана четири десетилетия по-късно по повод 100 годишнината от Освобождението на България от османското политическо господство. Тогава са поставени няколко паметни знака. Особено важна е паметната плоча /морена/, посветена на 70-те обесени българи от Хасково през 1877 г. Паметният текст гласи: “През 1877 г. в този район са обесени 70 българи, свидни жертви за Освобождението на България от османско иго.” Имената остават неизписани, но е запазен споменът за загиналите хасковлии през лятото на 1877 г., в трагичните дни на настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора.Седем бесилки са издигнати на това място и много хасковлии увисват на тях. Кръвопролитията и безчинствата продължават до началото на 1878 г., когато на 7/19 януари по обед в Хасково влиза разузнавателният отряд под командването на щабс-капитан Виламов.Паметната плоча /Морена/ се превръща през годините в място на почит към загиналите и Освобождението на Хасково.Автор: д-р Виолета КостоваПрочетете повече
Паметник на загиналите от Хасково в Отечествената война 1944-1945 г.
През 60-те и 70-те години на ХХ в. в много селища на Хасковска област са поставени паметници или паметни плочи за загиналите във всички войни в селищата на областта, където няма до този момент. Някои от тях са съвсем нови, а други – обновени или реставрирани, като са добавени имената на загиналите във Втората световна война.В края на 90-те години на ХХ в. Хасковското дружество на ветераните от войната подема инициатива за изработване и поставяне на паметен знак за загиналите хасковлии във Втората световна война 1944-1945 г. Инициативата се вписва и е част от програмата на Община Хасково за възстановяване и съхраняване на паметниците на нейна територия.На 27 септември 1999 г. в Хасково с тържествен ритуал с военни почести е открит Паметник на загиналите хасковлии-фронтоваци в Отечествената война. От иметона ветераните от войната слово произнася о.з. Стефан Душков.Паметният знак е изработен от полиран мрамор, доставен от Кресненското дефиле. Автор на проекта – Вакрил Димитров. На полираната страна на паметника са изписани 40 имена – офицери, подофицери и редници, загинали в сраженията. Паметникът е разположен в парковата площ срещу северната фасада на сградата на община Хасково.Автор: Д-р Виолета КостоваПрочетете повече
Паметник на победата, Хасково
Внушителен монумент от бронз и камък е поставен на входа към емблематичния за Хасково парк “Кенана”. Фигура на жена с устремно вдигнати ръце, викаща “Ура” – израз на възторга от свободата. Общата височина на монумента – постамент и статуя е 8 метра. Посветена на Деня на победата – 9 май, тя е част от оформлението на подхода към парк “Кенана”. Архитектурното решение на целия ансамбъл е дело инж. Валентина Атанасова – паркостроител, а техническото изпълнение – на бригагада от “Благоустройствени строежи” – Хасково с ръководител Никола Любенов.Автор на статуята е световноизвестният български скулптор проф. Любомир Далчев (роден на 27 декември 1902 г. в Солун, починал на 11 юли 2002 г. в Съни Вели, САЩ).На 9 май 1977 г. се провежда тържествен митинг на хасковски граждани по повод откриването на “внушителния монумент на победата”. Присъстват Господин Корцанов – първи секретар на Окръжния комитет на БКП – Хасково, Петър Колев - първи секретар на Градския комитет на БКП – Хасково, Стефан Пашов – кмет на Хасково (тогава председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет). Тържеството е открито от Петър Колев, слово за съветската армия произнася Стефан Пашов, а Г. Корцанов обявява решението на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Хасково за преименуване на парк “Кенана” в “Парк на победата”.Автор: д-р Виолета Костова
Хасковский Меджлис
Хасковский Меджлис*Окъсляк от неиздадената V част на „Миналото”От Ст. ЗаимовНа 3 май, 1873 г., през денят Узунов се разхождаше свободно из хасковските улици; през нощта, в същия ден, той стреля в Хаджи Ставря; а на 4-ти май пък осъмна в хасковския зандан . Рано утринта, същий ден, един от полицейските разнасяше билетчета по къщята на членовете от управителния съвет, (меджлисът). С билетчета се известяваще на членовете (аазит), че днес на 4-ти май по 1 и 1/2 час, пред обед, ще има общо разпоредително заседание на съветът, по делото на снощното приключение с хаджи Ставря. Билетчетата бяха от името на каймакам бей.(...)*Меджлис (от арабски – дословно «място на събиране; събрание, съвет»), също (диалектно на арабски, както и в редица тюркски и повлияни езици) Меджлис и в производни форми, е наименованието на законодателния орган (парламент) на редица страни, главно арабски и други мюсюлмански (Иран, Азербайджан), и народи (Меджлис на кримските татари). Може да означава не само постоянно професионално събрание на депутати, но и постоянен или временен съвещателен орган (съвет) при владетел или обществен, за обсъждане на определени въпроси - управленски, социални, религиозни и др. Меджлис е също наименованието на мястото на събиране на такъв орган, включително и неговата сграда. 
Храм „Св. Пр. Илия”, местност „Чал Тепе” с. Сираково, област Хасково
Храмът е строен две години – от 1905 г. до 1907 г., като през първата година е дълбано аязмото, върху което е построен храмът. Мястото е посочено от пророчица от Асеновград. Пет последователни години, точно когато дойде време за жътва, градушка е опустошавала всички посеви. Това е накарало хората от селото да потърсят помощ от пророчицата от Асеновград- Кортеза. Тя е посочила мястото, което е само камъни и челия на висок връх на 3 км. от с. Сираково, област Хасково. Казала е на хората, че трябва да копаят в камъка докато излезе вода и над водата да построят храма на Св. Пр. Илия. След построяването на храма градушките спрели.Самият храм е строен замо от камъни, дори християнският кръст, който е стоял над олтара е издялан от камък. По време на социализма храмът е изоставен и разрушен, а аязмото е затрупано с камъни и пръст. Така е било до 2007г. В с. Сираково живеят само християни, които решават да се възстанови храма и чрез община Минерални бани се отпускат 12 000 лева за изграждането му. През 2008 г. с помощта на спонсори се измазва и изографисва, а аязмото се почиства и се подменя тръбата от него по чешмата, в която тече излишната вода от аязмото.Християнският кръст в близост до храма е висок 11 м. и е с метална конструкция, облечен в неръждаема ламарина. Храмът и кръстът са осветени на 20.07.2009 г. Всяка година на тази дата, когато е храмовият празник на Св. Пр. Илия, се коли курбан и в местността се събират хора с различни заболявания, след което намират облекчение.От източната част на християнския кръст се намира и гробът на Св. Пр. Илия, който е маркиран с два големи камъка.Автор: Георги Лазаров
Бухалът, „кацнал” на община Хасково
В средата на 2013 година на един от прозорците на община Хасково "кацна" бухал...Идейният импулс за арт инсталацията е от кмета Георги Иванов, а с превръщането на идеята в обективна реалност се заема Господин Тенев - Гуспата. Скулптурата е от месинг и тежи малко над 20 килограма, а височината ѝ е 68 сантиметра.Бухалът е символ на дълголетието и мъдростта, знанието и ерудицията, разпръскващи безпросветния мрак на невежеството. Счита се, че помага да се предвижда бъдещето и да се вижда всичко невидимо за човешките очи. Според древното китайско изкуство за хармонизиране на естествената енергия Фън Шуй, бухалът създава около себе си енергийно поле на благополучие, в което притежателят винаги чувства душевен комфорт и може да се развива в избраната посока, благоприятства личностното израстване, поощрява развитието на умствените способности, помага в натрупването на знания, усилва духовното развитие. Също така, бухалът се смята и за мощен символ на богатството.
 
Картички
0.50 лв.
www.haskovo.com on Facebook
Начало | Забележителности | Как да отида там | Къде да отседна | Какво да видя | Къде да хапна | Галерия | Онлайн магазин | Е-картички | Уеб камера | Лов | За град Хасково | Монумент Богородица | Александровската гробница | Узунджовската църква | Перперикон | Светилището на Орфей | Гробници | Светилища | Крепости | Паметници | Църкви и манастири | Възрожденски къщи | Музеи | Галерии | Други | СПА туризъм | Винен туризъм | Селски туризъм | Приключенски туризъм | Риболов | Местна кухня | Културен живот | Природа и климат | Планини | Реки и езера | Паркове | Спорт и забавления | Шопинг | Нощен живот | Хотели | Ресторанти | Полезни връзки | Често задавани въпроси | За нас | Контакти | Риболовен навигатор | Камбанарията | Приятели | Наблюдение на птици | Орнитоложки туризъм | Природозащитни дейности | Спортни клубове | Конферентен туризъм | Тракийската култура | Най-високият пилон с националния флаг в България | Любопитни факти | Общинска спортна база | Почивни бази | Димитровградският пазар | Творци | Спортисти | Учени | Дентален туризъм | Зъболекари в Хасково | Зъболекари в Димитровград | Зъболекари в Свиленград | Зъболекари в Харманли | Зъболекари в Тополовград | Зъболекари в Ивайловград | Зъболекари в Любимец | Зъболекари в селата |
Created by 123.bg
Design by StudioUnico