Етнографски музей, село Лозен, област Хасково
Етнографският музей към Народно читалище „Просвета” в с. Лозен е уреден в дюкяна на дядо Слави, строен в началото на ХХ век. Сградата се намира в централната част на селото /на стария площад/. Музеят е на един етаж, а експонатите са разположени в една голяма зала и една стая. Етнографската експозиция разполага с около 250 експоната, свързани с бита и културата на населението на с. Лозен. В нея са включени хоризонтален тъкачен стан, рудан /чекрък/, ръчен дарак, синия /софра/, люлка за бебе, вайница /проходилка/, уреди за месене на хляб, селскостопански инвентар, женски и мъжки носии от средата на 19 началото на 20 век, тъкани /килими, черги, месали, хасъри /рогозки/, престилки, възглавници, торби/, плетени чорапи, златни и сребърни украшения от средата на 19 век /гердани, поваси /колани/, обеци, монети и др./ и др. експонати. В музея се организира демонстрации на тъкане. Всеки гост може да седне на стана и да тъче, преде, да магани памук и др. При групово посещение музея организира предстваянето на обичая „Ирминден”. Днес този обичай е запазен и може да се види единствено в Лозен.
Битката при Клокотница, Хасково
Из "История" на Георги Акрополит"И тъй, след като Тодор Комнин се издигнал с успехите си и станал съсед на българите, той сключил договор с царя на българите Иван Асен [II]. . . А Тодор Ангел [Комнин], понеже бил дързък и се държал своеволно не само в царските, но . . . във всички държавни работи, постоянно престъпвайки клетвите и нарушавайки споразуменията със съседите, скъсал договорите с Иван Асен и тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци. Той минал край Адрианопол [Одрин] и вървял край горното [средното] течение на Еврос [Марица], търсейки да завърже сражение с българите. А всъщност търсел собствената си гибел. Защото той смятал, че българите ще се уплашат и не ще издържат изобщо дори първото нападение на войската му. Но българите не мислели така. Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Тодор Ангел, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите [куманите], които не наброявали [дори] хиляда, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Тодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница. И за да ви изложа накратко всичко, Тодор бил решително победен от българите . . . Били пленени от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината и ги отпратил по селата и градовете им . . . Всички му се възхищавали и го облажавали, защото не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи, както българите преди него. Затова той бил обичан не само от българите, но и от ромеите и от другите народи."
Витражите в Узунджовската църква, община Хасково
Узунджовската църква „Успение на Пресвета Богородица” е еднокорабна с куполно засводяване. В план е квадрат със сравнително обширно вътрешно пространство. Липсва характерното членение на притвор, наос и т.н.Естественото осветление идва от два реда прозори, разположени симетрично по южната, западната и северната стена. Засводяването им е в типично арабски стил, като долният ред е на нивото на очите.Зографията покрива купола и част от прилежащите таванни повърхнини. Стените са от монолитен лицев обработен камък, без мазилка.Моята задача се състоеше в проектиране и изпълнение на витражи на прозорците от долния ред. Имах седем прозореца, на които трябваше да развия идеята. Фигуралните композиции представят Пресвета Богородица в седем сцени, които бележат най-важните моменти от нейното житие, а именно:а) Благовещение на Йоакимб) Рождество Богородичнов) Благословия на тримата иереиг) Въведение Богородичнод) Благовещение Богородичное) Сретение Господнеж) Успение на Пресвета БогородицаЕфектът от витражите, извън каноничната иконография, е и в това, че цветната светлина, струяща през прозорците, оживи строгата донякъде аскетичност на интериора.Автор: М. Михов
Траките
През I хил.пр.Хр. древните траки са един от най-многобройните народи в Европа. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите – в Югоизточна Тракия, бесите – в Родопската област, гетите – в североизточните райони, трибалите – в днешна Северозападна България и витините – в Мала Азия. В плодородните равнини на Тракия е развито земеделието, а в планинските райони водеща роля играе животновъдството. Развити са рударството, металообработването, грънчарството, кожарството, дървообработване. Войната е постоянен спътник в техния живот.Най-характерна и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската култура са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Броят на тракийските могили в България е между 10 000 и 60 000. Една от най-големите и внушителни е тази край с. Мезек, Свиленградско. Със своите великолепни стенописи са прочути гробниците край Казанлък, с. Свещари, Исперихско и с. Александрово, Хасковско.За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от откриваните днес тракийски съкровища. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от 9 златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой – само 5, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край с. Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница.
Защитена местност Злато поле, област Хасково
"Злато поле" е обявено за защитена местност през 2001 г. Обхваща старото корито на Марица, което е откъснато от реката през 50-те години на миналия век. Защитената местност "Злато поле" включва няколко водни басейна с различна площ и дълбочина, тръстикови и папурови масиви, острови и пасища. Това е най-голямата влажна зона с естествен характер в поречието на река Марица.Защитената местност "Злато поле" е най-характерна с пернатите си обитатели, предимно водолюбиви видове. В защитената местност могат да бъдат видени малкият гмурец, зеленоногата водна кокошка, малкият воден бик, земеродното рибарче и много други. За редица видове защитената местност "Злато поле" е важно място за зимуване и почивка по време на миграция. Така тук през зимата са регистрирани да нощуват до 2000 екземпляра от световно застрашения малък корморан и това определя защитената местност като Рамсарско место. Други такива видове са белооката потапница и ливадният дърдавец. Интересни за орнитолозите са големият воден бик и белооката потапница.Преди години в защитената местност "Злато поле" бе пренесена включената в Червената книга бяла водна лилия от естествено находище при Поповица (също старо корито на река Марица). Засаждането на лилиите е част от цялостната програма за възстановяване биоразнообразието.За контакти и повече информация: +359 889 710 508 – Николай Апостолов
Барелеф на полковник Веселин Вълков
На 8 септември 2012г. при официална церемония кметът на община Хасково Георги Иванов откри барелеф на полковник Веселин Вълков. Барелефът се намира до ОУ "Любен Каравелов" и с решение на общински съвет главната улица на парк Кенана ще носи името на полковника.Полковник Веселин Вълков е роден в Хасково през 1908 година. През 1932 завършва с отличен успех 51-ви випуск на Военното училище на Негово Величество цар Борис ІІІ. През 1935 година е произведен в звание поручик, а в началото на войната е назначен за командир на 10-та погранична рота. През 1941 година е произведен в чин капитан и заедно с 1-ви пехотен Родопски полк и семейството си заминава за гръцкия град Драма. През август 1944 година събитията го заварват като полковник и командир на 68-ми пехотен полк. Същата година му е поверено и командването на 10-ти Родопски пехотен полк. Полк. Веселин Вълков е и автор на мемориална книга "Родопци в настъпление", която е описан героизма на родопци през Отечествената война. Полк. Вълков умира при трагични обстоятелства през декември 1972 година.
 
Голям статив
5.00 лв.
www.haskovo.com on Facebook
Начало | Забележителности | Как да отида там | Къде да отседна | Какво да видя | Къде да хапна | Галерия | Онлайн магазин | Е-картички | Уеб камера | Лов | За град Хасково | Монумент Богородица | Александровската гробница | Узунджовската църква | Перперикон | Светилището на Орфей | Гробници | Светилища | Крепости | Паметници | Църкви и манастири | Възрожденски къщи | Музеи | Галерии | Други | СПА туризъм | Винен туризъм | Селски туризъм | Приключенски туризъм | Риболов | Местна кухня | Културен живот | Природа и климат | Планини | Езера | Паркове | Спорт и забавления | Шопинг | Нощен живот | Хотели | Ресторанти | Полезни връзки | Често задавани въпроси | За нас | Контакти | Риболовен навигатор | Камбанарията | Приятели | Наблюдение на птици | Орнитоложки туризъм | Природозащитни дейности | Спортни клубове | Конферентен туризъм | Тракийската култура | Най-високият пилон с националния флаг в България | Любопитни факти | Общинска спортна база | Почивни бази | Димитровградският пазар | Творци | Спортисти | Учени | Дентален туризъм | Зъболекари в Хасково | Зъболекари в Димитровград | Зъболекари в Свиленград | Зъболекари в Харманли | Зъболекари в Тополовград | Зъболекари в Ивайловград | Зъболекари в Любимец | Зъболекари в селата | Реки |
Created by 123.bg
Design by StudioUnico