Църквата „Свети Иван Рилски” в село Конуш е построена през 1924 г. и осветена на 1 декември 1925 г. от викариен епископ Харитон от Пловдивска митрополия. Пръв енорийски свещеник в Конуш става отец Стефан Тонев Бакалов. За голямото му старание при построяването на селската църква е издигнат в протойерей. От началото на 1927 г. до 23 май 1962 г. свещеник в селото е отец Николай Николаев Въчев.Ръководител на строежа на храма е Алекси Копчев от село Орлово, помага му и неговият брат Ангел Копчев. Останалите зидари и работници били от селото. Те работели безплатно, без пари били превозени и каменните блокове за градежа. При строежа е била вградена сянката на дядо Въчо, висок и здрав човек. Говори се, че не след дълго старецът починал. Църквата представлява трикорабна базилка. Дълга е 21, широка 11 и висока 8 метра. Няма кубе. Камбаната е облята от бронз и е дарение от Александър Бибов – заможен земевладелец от Конуш. При дарението той пожелал анонимност и поискал, когато почине, камбаната да бие цял ден. Желанието му било изпълнено и чак тогава конушенци разбрали кой е дарил камбаната на черквата им. През 1957 г. камбаната е била качена на сегашната камбанария. Дотогава тя е висяла на голям бряст в двора на черквата. Иконостасът на храма е изработен в стила на самоковската дърворезбарска школа. Иконостасът е широк 9 метра и висок 6 метра. Архиерейският трон е с височина 6 метра и ширина 80 см. Главен художник при изписването на иконите в храма е Желязков. В черквата има изображения на светци на иконописеца Чилингиров, както и на конушката художничка Людмила Марчева Димитрова.През 1941 г. са изградени новата чешма и оградата с войнишки щикове в двора на църквата. За последното съдействие оказва командирът на 25-ти Драгомански полк от 11-та дивизия полковник Алексиев, който успява да достави безплатно пушките с щиковете, използвани в Балканската и Първата световна война, от Военния музей в София.През 2000 г. започва изографисването на стените на църквата и се прави вътрешен ремонт. Зограф е хасковлията Владимир Димитров, а дарители са братята Златко и Пилю Пилеви.Храмовият празник – денят на прочутия лечител и чудотворец Свети Иван Рилски, се отбелязва всяка година на 19 октомври, раздава се курбан. Източник: Село Конуш, Хасковска област – път през годините, Марчо Латунов Запрянов
Светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково, област Хасково
Светилището на нимфите и Афродита се намира в живописна местност до село Каснаково, на няколко километра от Хасково. То е най-добре запазеното тракийско светилище в България. Издигнато е върху руините на древен култов център, възникнал около карстови минерални извори през ранножелезната епоха. Светилището представлява обширен комплекс, включващ множество сгради и голям амфитеатър. Според запазените надписи, то е построено в чест на водните нимфи и Афродита през II век от тракийския ветеран от римската армия Тит Флавий и неговата благоверна съпруга. В комплекса са включени също култови постройки и сгради за поклонниците. Трите минерални извора впечатляват с красивото си архитектурно оформление, а водите им са прочути с лечебната си сила. Всяка година на свещеното място се провежда събор на Възнесение Господне (Спасов ден), 40 дни след Великден. В изворите и около тях се оставят дарове, палят се свещи, коли се жертвено животно. През 1968 г. светилището на нимфите и Афродита край село Каснаково е обявено за паметник на културата от национално значение.Ирко Петров – археолог
Стенописите в параклис „Свето Възнесение Господне” – парк Ямача, Хасково
Декоративната стенна украса на параклис "Свето Възнесение Господне"  включва традиционни библейски сюжети и светци, характерни за нашите църкви според православния канон, но образите са предадени по-реалистично с цел изразното им въздействие към посетителите. Запазена е традиционната техника на изписване(върху суха стена), тоновете са свежи и предават тържественост на параклиса. Тъй като неговата площ е малка по размери и съобразно архитектурната му даденост са изписани най-важните сцени и образи, задължителни за православен храм. В центъра на тавана, символизиращ небето, е изписан Христос Вседържител, заобиколен от 9-те Ангелски войнства и 4-мата евангелисти в медальони. Следва декоративен фриз, където също в медальони са изписани старозаветни пророци, а под него – светии в цял ръст. В олтара абсида, както повелява канона – Св. Богородица – Ширшая небес със Св. Трисветители, над нея – сцената Благовещение, а на западната стена – Успение. В стенната площ на параклиса са включени и няколко сцени (най-характерните) от живота на Христос – от Неговото Рождество до Възнесението Му.Текст:зографът Владимир Димитров – автор на стенописите0884 503 516
Горящото сърце на Данко - Максим Горки
Мнозина от Вас ще попитат: – Защо разказът на Горки е поместен тук?Отговорът е: – Горящото сърце на Данко е вградено в Монумента на Пресвета Богородица в нашия град. Прочетете този страшно силен разказ на Максим Горки! Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвътрата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън-горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните и тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тоя смрад хората гинеха един след друг.Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязът от тая гора и затова имаше два пътя: - единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбико в лепкавата тиня на блатата.Тия каменни дървеса се възправяха денем мълчеливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякъш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякъш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора.Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и тия завети. И затова през дългите нощи под глухия шум на гората, в отровния смрад на блатата те седяха и мислеха.Ала нищо не изтощава телата и душите на хората така, както ги изтощават мъчителните мисли. И хората изнемощяха от мисли. . . Между тях се роди страх, който скова яките им ръце, от плача на жените над труповете на умрелите от отровния смрад и над съдбата на скованите от страх живи хора се роди ужас и страхливи думи почнаха да се чуват в гората, отначало несмели и тихи, а след това все по-високо и по-високо. . . Искаха вече да отидат при врага и да му дадат в дар своята свобода и вече уплашени от смъртта, не се страхуваха от робския живот. . . Ала в това време се яви Данко и сам спаси всички.Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си:- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим!Хайде! Хайде! . . .Вгледаха се в него и видяха, че той е най-добър от всички, защото в очите му светеше много сила и жив огън.- Води ни! - казаха те.Тогава той ги поведе . . .Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярвяха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна пленясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощна стена. Клоните им се бяха преплели; корените се бяха изпънали като змии навсякъде и всяка стъпка струваше на ония хора много пот и кръв. Дълго вървяха те . . . Все по-гъста ставаше гората и все повече намаляваха силите им!И те почнаха да роптаят срещу Данко, като казваха, че той, млад и неопитен, напразно ги е повел нанякъде си. А той вървеше пред тях и беше бодър и светъл.Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора.Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да ги води - да, точно тъй!Те се спряха и под победния шум на гората, сред разтреперания мрак, почнаха уморени и зли да съдят Данко.- Ти - казаха те - си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ти ще загинеш!- Вие казахте: “Води ни!” и аз ви поведох! - извика Данко, като изпъна срещу тях гърдите си. - Аз имам мъжество да водя и затова ви поведох. А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазите силите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте - като стадо овце!Ала тия думи ги разяриха още повече.- Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те.А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труден път, и видя, че те са като зверове. Много хора се бяха изправяли около него, но по лицата им нямаше благородство и той не можеше да чака милост от тях. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогава в очите му блеснаха лъчите на оня могъщ пламък . . . А когато те видяха това, помислиха, че той е освирепял и затова очите му така ярко блестят, задебнаха като вълци, очаквайки, че той ще се бори с тях, и почнаха по-плътно да го обграждат за да могат по-лесно да го хванат и убият. А Данко вече разбра какво мислят и от това сърцето му още по-ярко пламна, защото тая тяхна мисъл роди у него скръб.А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше . . .- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си.То блестеше ярко като слънцето и по-силно от слънцето. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото.- Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място, дигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.Очаровани, те се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя шум бе заглушен от тропота на тичащите хора. Всички тичаха бързо и смело, увличани от чудесната гледка на горящото сърце. Загиваха и сега, но загиваха без оплаквания и сълзи. А Данко непрестанно вървеше напред и сърцето му непрестанно блестеше, блестеше!И ето че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълчелива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а тука блестеше слънцето, въздишаше степта, искреше в брилянти от дъжд тревата и реката лещеше като злато . . . Беше вечер и от лъчите на залеза реката изглеждаше червена като кръвта, която бликаше на горяща струя от разкъсаната гръд на Данко.Хвърли поглед пред себе се към степната шир гордият и смел момък Данко, хвърли радостен поглед към свободната земя и се засмя гордо. А след това падна и умря.А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна.
Горящото сърце на Данко (витраж)
Няколко думи за необходимостта да се обнови съществуващият от 1972 г. витраж "Горящото сърце на Данко", вграден в основата на Монумент Богородица, поради техническата невъзможност да бъде запазен и напредналите процеси на ерозия. Многократните опити да бъде укрепен нямаха очаквания резултат.Проектант на паметника-костница (както тогава се наричаше) и съответно на пластиката-витраж е видният скулптор Стою Тодоров (1919-1997). В първоначалния си автентичен вид композицията е изпълнена от оцветено в масата си монолитно стъкло, което достига в някои фрагменти до 20-25 см дебелина, а някъде и повече. Поради сложната технология на леене на такова обемно стъкло и липсата на специалисти в България, Партията привлича латвийският майстор-стъклар Лауринайтис, който в продължение на месеци се бори със стъклото в цеховете на стъкларския завод в Белослав. В ония години за комунистическата партия нямаше невъзможни неща, що се отнася до финансиране на подобни начинания от монументален характер...Моята задача, залегнала в заданието, беше да запазя досегашния пластичен израз на идеята за "Горящото сърце на Данко". С радикалната промяна на предназначението и статута на монумента, с натоварването на архитектурния обем с християнски символи и във връзка с необходимия и наложителен синтез, при проектирането бяха направени някои допълнения в графичното решение. Това са довнесените в композицията, органично свързани с темата християнски символи, които обогатяват, допълват и допринасят за синтеза: • Вписване на издигащите сърцето ръце в източноправославния равнораменен кръст, които от своя страна е вписан в ореол, символ на божественост. • Вписване на три, едно в друго сърца, символ на триединството на Бог и божествената любов.• Светлина, извираща от един единствен идеен, композиционен и цветови център.Това са само някои от четливите християнски символи, които съм използвал, за да постигна пластичния еквивалент на основната идея.Техническото изпълнение реализирах с витражната техника "Тифани". Използвах структурно, оцветено в масата си арт стъкло.Автор: Михо Михов
Паметникът на Капитан Петко Войвода, Хасково
Петко Киряков Калоянов е една от най-ярките личности в историята на национално-освободителното движение в Тракия, най-големият тракийски бунтовник, революционер и войвода, за когото народът е съхранил незаличими спомени и възпял песни и легенди. На името на бележития българин е именуван връх Петко Войвода на остров Ливингстън, Антарктида. В много български градове и села има улици, носещи името на героя. Оценявайки заслугите и приноса му за Национално-освободителното движение в Одринска Тракия, признателните тракийци с активното дарителство на хиляди българи-патриоти са изградили безброй паметни знаци за Капитан Петко Войвода – паметници в цял ръст, бюст-паметници, барелефи, паметни плочи. Сред най-величествените е паметникът в град Хасково, където Капитан Петко Войвода пристига през март 1879 г., за да подготви населението за очакваното нападение на кърджалиите. Когато разпуска отряда си, героят е изпратен с възторг и благодарност от хасковлии.
Тракийското светилище Глухите камъни, област Хасково
Скалното светилище Глухите камъни е сред най-големите тракийски култови обекти. Обхваща няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива. В подножието на един от тях е издълбана скална гробница. В източната част на гробната камера е оформено легло и малка ниша. Встрани има следи от втора, недовършена гробница. В масива на Изток е изсечена стълба, която води до върха, където е оформен басейн. Останалите три скални зъбера са осеяни с над 200 култови скални ниши. Mястото на светилището е избирано внимателно – изключително красива, респектираща природа и отлична видимост към всички посоки на света. Откроявайки се над околния терен‚ в съзнанието на древните обитатели на Родопите скалните масиви били свещени. За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от всекидневното към свещеното. Този‚ който се издига‚ изкачвайки стъпалата на светилището‚ които водят към небето‚ престава да бъде човек – стигайки до върха‚ докосван от първите лъчи на слънцето‚ жрецът-свещенослужител прониква в едно друго, ново и чисто пространство... Прочетете повече тукИрко Петров – археолог
Параклис Свети Трифон – парк Кенана, Хасково
През месец март 1925 г. хасковските лозари се събират в местността „Кенана“ и вземат решение да се издигне параклис в чест на Свети Трифон: светецът-лозар на българите. Строителството на християнския храм продължава около две години, а след като е осветен, е преотстъпен на Българската православна църква.През десетилетията на параклиса „Свети Трифон“ се събирали лозарите, ловните дружинки и много други миряни от хасковския край. Всяка година на празника Свети равноапостолни Константин и Елена (21-ви май) е имало водосвет и събор; пищни тържества и ловни състезания.През 60-те години на миналия век, градският комитет на Българската комунистическа партия в Хасково отнема параклиса „Свети Трифон“ от лоното на Църквата и го преустройва на водохранилище за нуждите на В и К (Водоснабдяване и Канализация). Така започва частичното разрушаванене на Божия храм. След години параклисът е напълно изоставен; оскверняван е многократно от нечестиви люде.През 2008 г. група хасковлии решават да възстановят мястото за поклонение и създават гражданско сдружение "Св. Трифон – Кенана". Строителните дейности започват през месец април 2012 г.Във всички хасковски църкви са поставени кутии за дарения. Идеята е параклиса „Свети Трифон“ да бъде възстановен и изографисан така, както е бил преди. Банкова сметка на гражданско сдружение "Свети Трифон – Кенана":BG51 CBUN 9195 1000358156, за „Свети Трифон – Кенана“Телефон: 0888 629 135
 
Картички
0.50 лв.
www.haskovo.com on Facebook
Начало | Забележителности | Как да отида там | Къде да отседна | Какво да видя | Къде да хапна | Галерия | Онлайн магазин | Е-картички | Уеб камера | Лов | За град Хасково | Монумент Богородица | Александровската гробница | Узунджовската църква | Перперикон | Светилището на Орфей | Гробници | Светилища | Крепости | Паметници | Църкви и манастири | Възрожденски къщи | Музеи | Галерии | Други | СПА туризъм | Винен туризъм | Селски туризъм | Приключенски туризъм | Риболов | Местна кухня | Културен живот | Природа и климат | Планини | Езера | Паркове | Спорт и забавления | Шопинг | Нощен живот | Хотели | Ресторанти | Полезни връзки | Често задавани въпроси | За нас | Контакти | Риболовен навигатор | Камбанарията | Приятели | Наблюдение на птици | Орнитоложки туризъм | Природозащитни дейности | Спортни клубове | Конферентен туризъм | Тракийската култура | Най-високият пилон с националния флаг в България | Любопитни факти | Общинска спортна база | Почивни бази | Димитровградският пазар | Творци | Спортисти | Учени | Дентален туризъм | Зъболекари в Хасково | Зъболекари в Димитровград | Зъболекари в Свиленград | Зъболекари в Харманли | Зъболекари в Тополовград | Зъболекари в Ивайловград | Зъболекари в Любимец | Зъболекари в селата | Реки |
Created by 123.bg
Design by StudioUnico